Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В Турция на Ердоган атеизмът е във възход

Напук на държавния натиск все повече хора там не вярват в Бог
Напук на държавния натиск все повече хора там не вярват в Бог

Една от най-ясните цели на цялото досегашно управление на Реджеп Таип Ердоган в Турция е връщането на религията в публичния живот на страната. И това се вижда от забрадката на съпругата му до връщането на мустаците в армията и в държавните институции. Това, което преди Ердоган в южната ни съседка беше приемано за почти немислимо - млада жена да се появи със забрадка в университет, днес вече не прави впечатление никому.

За цялото време, в което е на власт и като премиер, и като президент, той действително се противопостави на завета на Кемал Ататюрк за строго светската държава и позволи възвръщането на религията във висшите ешалони на властта и държавата.

Затова и мнозина приемат турския президент за носител на религията обратно в страната. Това, което остава под повърхността обаче е, че властта на Ердоган носи на Турция колкото религия, толкова и атеизъм.

Според скорошно проучване на местната социологическа агенция Конда все повече турци се идентифицират като атеисти. Според данните от изследването броят на хората в страната, които не вярват в Бог (под каквато и да е религиозна форма), се е утроил през последните 10 години, а делът на турците, които твърдят, че се придържат към исляма, е намалял от 55% на 51%.

И макар чисто процентно спадът да е малък, тези 4 процента разлика в страна с общо население от почти 80 млн. души на практика представляват няколко милиона души.

В по-голямата си част това са млади, образовани хора с отворена визия за нещата, които искат да пътуват и да опознават света. Те също така усещат натиска на сегашната власт за връщането на религията и реакцията им е противоположна.

"В Турция има религиозна принуда. Хората си задават въпроса: това ли е истинският ислям?", казва 36-годишният изследовател на компютърните науки Ахмет Балиемес, който е атеист повече от 10 години. "Когато погледнем политиката на нашите управници, можем да видим, че те се опитват да подражават на първата ера на исляма. Така че това, което виждаме в момента, е първичен ислям."

Самият Балиемес е отраснал в много религиозно семейство, в което постите и молитвите са нормално нещо за него. В един момент от живота си обаче той установява вече, че в него няма вяра в Бог и става атеист.

През 2014 г. Дианет - турската официална дирекция по религиозни въпроси - обявява, че 99% от населението на страната се самоопределят като мюсюлмани.

Именно затова това изследване на Конда предизвика сериозни и доста остри дебати в страната за ролята на атеизма в нея и доколко религията заема важна част в живота на хората.

Теологът Джемил Килич смята, че и двете цифри са верни. Въпреки че 99% от турците се самоопределят като мюсюлмани, според него мнозина практикуват вярата само в културен и социален смисъл, а не в чисто духовен. За тях ислямът е форма на самоопределяне и принадлежност, а не толкова вяра и религия.

Килич каза, че мюсюлманите, които редовно се молят, отиват на поклонения или носят забрадки, обикновено могат да се считат за благочестиви. Въпреки това обаче да бъдат верни на вярата изисква много повече от извършването на определени ритуали и носенето на специфични дрехи.

Според него "преценката за това дали един човек е религиозен трябва да се основава не само на тези неща, а и на това дали човекът приема и изповядва определени етични и хуманитарни ценности". Така по думите му ако се приемат само хората, които практикуват исляма, "не повече от 60% от хората в Турция могат да се считат за мюсюлмани".

"По-голямата част от мюсюлманите в Турция са като умаядите, които са управлявали през седми век. Молитвите, съдържащи се в Корана, отхвърлят несправедливостта. Но умаядите приемат ежедневната молитва за проява на уважение към султана, държавата и властта, която той представлява", обяснява Килич.

Както тогава, така и сега връзката между организираната религия и държавата е силна, а редовните молитви са се превърнали в начин за признаване на по-висшата роля на политическото ръководство. "А молитвите в джамиите все по-често отразяват политическия мироглед на управляващите", допълва теологът.

Разбира се, липсата на вяра в Бог не означава и липса на морален компас и следването на моралните ценности, зададени от религията. Понякога дори, по думите на Килич, някои атеисти са по-морални и по-добри като хора от някои отдадени мюсюлмани.

Междувременно обаче действително в страната се наблюдава ръст на онези, които се самоопределят като атеисти. И според Килич причината за това е именно в отношението между властта и официалната религия. За тези хора идеята за доминиращата роля на управляващите върху вярата е причина да се оттеглят от същата тази вяра и да се определят като невярващи и атеисти.

Селин Озкохен, който оглавява Атеизм Дернеги - главна асоциация на атеистите в Турция - казва, че желанието на Ердоган да произведе поколение от благочестиви мюсюлмани се е провалило по много начини.

"Религиозните секти и общности са се дискредитирали. Винаги сме казвали, че държавата не трябва да бъде управлявана от религиозни общности, тъй като това кара хората да оспорват вярата си и да се превръщат в хуманистични атеисти", коментира тя.

По нейни думи опита за преврат през 2016 г., за който Анкара обвинява групировката на духовния водач Фетулах Гюлен и неговото движение, също е изиграла своята роля за увеличаването на атеистите, тъй като хората са видели как две противостоящи си религиозни групи (едната от които е партията на Ердоган, в която на религията се отдава важно значение - бел.р.) и това ги е отблъснало.

За такива хора атеизмът е израз на рационалното начално на фона на мащабен натиск от страна на религията.

В страната изучаването на исляма е задължително в училище, правителството продължава да изготвя политиката си така, че да има максимално участие на религията, а влиянието на джамиите по кварталите е повече от безспорно.

И все пак все повече стават тези, които могат да си позволят да проявят смелост и открито да се обявят за атеисти. А липсата на вяра се превръща в мълчалива форма на протест срещу всичко това.

 

Най-четените