Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кристиания - единственият квартал в света, който е държава в държавата

Автономията със собствени правила насред Копенхаген Снимка: VisitCopenhagen
Автономията със собствени правила насред Копенхаген

Дотам не се стига по подземни тунели, не трябва да си член на тайно братство, нито пък ти е нужна парола, за да те пуснат да влезеш. Можеш да се качиш на градския автобус 9А или да вземеш метрото до станция Christianiahavn. Ако за първи път си в датската столица Копенхаген и не знаеш накъде да хванеш, винаги можеш да се ориентираш по тълпите хора, които се стичат в Кристиания по всяко време на денонощието, в дъжд, пек и  суграшица.

Мястото е привлекателно не заради архитектурата си (повечето постройки приличат на бунгала в някой черноморски къмпинг), нито пък заради гурме ресторантите си (фалафелът и дюнерът са основното меню). Това, което притегля като с магнит и местни, и туристи е възможността на спокойствие да изпушат един тлъст коз, както и съвсем легално да си напазаруват качествена трева за през седмицата.

А освен в Амстердам, това е възможно само тук, в Свободния Град Кристиания - автономния анархистки район, заемащ площ от 34 хектара в сърцето на датската столица.

Повечето от вас може би асоциират Кристиания само със свободния алъш-вериш на марихуана. Но Кристиания е много повече от хипарско свърталище и "рай на изпадналите". И за да ви убедя в това, ще си позволя да ви отведа на една кратка и, надявам се, информативна разходка из Кристинания, за да ви я покажа такава, каквато аз я виждам всеки път, когато кракът ми пристъпи отвъд арката на централния вход.

Историята започва през 1971 година, когато група хипита незаконно се заселват в бившите  копенхагенски казарми. Оттогава, вече почти пет десетилетия, властите се опитват да разрушат комуната. Обаче хората, които живеят там, си я харесват и показват среден пръст на всеки "външен", който реши да се намеси в самоуправлението на града. Тук важат малко по-различни от датските закони и когато влизаш в Кристиания, на практика напускаш територията на Европейския съюз.

Не са позволени автомобилите, кражбите, твърдите наркотици и оръжията.  Доскоро и снимките на територията на комуната също не бяха разрешени (туристите трябваше да проявяват безкрайна изобретателност, за да не бъдат хванати, ако нарушат правилото), а полицията нямаше същите правомощия както "отвън".

Това се промени едва преди две години, когато по време на престрелка през август 2016 г. трима бяха ранени, от които един полицай. Забраните за правене на снимки се вдигна, а от общината решиха районът да бъде постоянно наблюдаван за безредици с помощта на дронове.

Това обаче е част от по-невеселата страна на Кристиания. Във веселата част има преди всичко много галерии, в които творци-авангардисти излагат своето изкуство, а също и кръчми. И като казвам кръчми, имам предвид кръчми, каквито никога не сте виждали. Дори най-западналата пивница в най-забутаното българско село не може да стъпи на малкия пръст на долните дупки, в които кристиянчани и гостите на града си пият питиетата.

Една от тези дупки се стопанисва от гренландци и се посещават изключително пак от гренландци. По-точно от гренландски алкохолици. Столовете и масите лепнат от мръсотия, а парче изгнил картон покрива един от многото счупени прозорци - този, от който най-много духа, естествено. Повечето от кибиците в кръчмата са възрастни жени с съсипани от годините и алкохола монголоидни лица. Всички изглеждат така, сякаш едва се крепят на ръба, разделящ реалността от Изумрудения град в приказката за Вълшеника от Оз.

Ако някой що-годе трезвен или ненадрусан прекрачи прага на тяхната обител, те му се радват като на Исус, който ходи сред народа, защото са сигурни, че ако не превърне празната им бутилка бира в 10 пълни, то поне ще почерпи някой фас с хашиш.

Музиката е като от българския "Златен кестен", само че в изпълнение на известни датски шлагерни певци. А в единствения фризер освен евтина бира има само още консерви с филета от херинга със срок на годност 2014-та година. С ръка на сърцето мога да кажа, че в тази кръчма (която си няма дори име и за която няма да видите рецензии нито в Yelp, нито в Trip Advisor) съм имала по-забележителни моменти, отколкото в Лувъра, Пратера и спалнята на последното ми гадже.

Единствената търговска улица в града, известна като Pusher Street, също няма алтернатива  в който и да е друг европейски град.

"Пушърите", или дилърите, предлагат стока за всеки вкус - класическата трева за "вдигане" и "сваляне" на настроението  (upper и downer)  се търгува по 100 крони (26 лева) за един грам. Ако си голям мераклия или ще организираш "якоо партиии", можеш да купиш и килограм - количеството на Pusher Street е най-малкият проблем.

На близо 40-те сергии се продава и хашиш за по-напредналите, който върви на горе-долу същата цена. Висококачествени опиати човек може да си закупи и от емигрантския квартал Ньоребро. В Кристиания обаче винаги можеш да смениш дилъра, ако не си бил доволен от предната покупка, докато в Ньоребро контингентът е по-ограничен, понеже нещата винаги опират до връзки и пословичната фраза "Разбрах от един приятел, че…".

Що се отнася до дилърите, трябва да се отбележи, че "пушърите" не са особено разговорливи хора, още повече, че покритите им със скиорски маски или кърпи лица ги възпрепятстват от непринудена и дружеска комуникация с клиентите. Те са особено докачливи на тема "Може ли да си направим селфи с Вас за моя Инстаграм, моля?", а и не издържат на особено дълъг контакт очи в очи.

Така че ако сте авантюристична мацка, която си мисли, че в Кристиания ще може да забие страхотно гадже, което да я зарежда с безплатна трева, тук е моментът да ви откажа от идеята за открит флирт, докато "пушърите" са на работното си място. Просто няма да ви се получи.

Когато времето позволява, няма нищо по-приятно от това да си вземеш от култовото заведение Nemoland бира в пластмасова чаша (чиято дръжка хитроумно е приспособена в поставка за джойнт) и да седнеш на дървена маса на централното площадче. Всички пушат трева. Някои играят табла (срещу 20 крони и лична карта можеш да вземеш под наем настолна игра от близките заведения), а понякога на сцената на площада се провеждат концерти, така че и музика не липсва. Цари атмосфера като в реклама на Benetton - хора от всички страни, етноси и религии си услужват със запалки и завързват разговори с такава непринуденост, каквато трудно биха могли да постигнат при други обстоятелства.

Това е единственото място може би в цяла Скандинавия, ако не и в цяла Западна Европа, където кучета без стопанин се мотаят между масите и при най-малкото разсейване от страна на някой турист, протягат муцуна и му грабват дюнера от салфетката.

Въпреки че от казаното дотук сигурно сте останали с впечатление, че Кристиания е място, където не се мотаят малолетни, всъщност картинката е съвсем друга.

Освен че много често туристите водят и невръстните си хлапета със себе си, в "зелената зона" живеят много деца, които щъкат нагоре-надолу с пластмасовите си велосипедчета. Родителите им в никакъв случай не са западнали пияници, а хора с обикновени професии - адвокати и пожарникари, които, като всички "нормални" родители, през деня ходят на работа "в ЕС", а в пет вечерта се прибират при семействата си, сядат на саморъчно направена пейка в двора пред бунгалото и си запалват коз.

Да, Кристания със сигурност не изглежда като обикновена турстическа дестинация, където ще можете да се снимате на фона на този или онзи монумент, нито пък е място, където ще отведете хлапето си, "за да подиша чист въздух". Обаче, дори и да сте с конвенционален туристически вкус, недейте да пренебрегвате "зелената зона", ако един ден се озовете в Копенхаген. Дори и да сте против легализирането на марихуаната, дори никога през живота си да не сте си дръпвали от коз и да сте убедени, че да се живее по описания по-горе начин е несъвместимо с изконните морални ценности, дайте шанс на себе си в Свободния Град Кристиания.

Най-малкото защото това ще е първият и може би единствен път в живота ви, когато хем ще сте стъпили на практика и с двата крака в центъра на една уредена, цивилизована, но и пълна със закони и ограничения Европа, хем ще се чувствате по-свободи от когато и да е в живота си досега.

Свободни не само от забрани, условности и натрапени стереотипи, но най-вече от лошо настроение.

 

Най-четените