Webcafe

Да пиеш шотове домашна водка в сянката на Чернобил

Webcafe по The Daily Beast
26.05.2019, 17:30 (обновена 29.05.2019, 09:46)

1 от 3 снимки Назад Напред

Чернобил

Снимка: © iStock / Getty

Посещението в забранената зона около експлодиралия реактор 15 години след аварията превръща дори простите въпроси на репортерката Катя Сенгъл (като това дали може да върви по тревата) във въпрос на живот и смърт.

Малка чашка с водка е подбутната към Катя Сенгъл – журналист на свободна практика, озовала се на посещение в Украйна. Именно заради мястото, на което се намира, бутането на чашата не е придружено с изричане на думи. Няма нужда от такива.

Сенгъл е свикнала да започва интервютата си с чаша алкохол. Този път това се случва още в ранната утрин. Срещата се провежда в Източна Украйна, а на масата са подредени вече пълните чаши.

Този шот обаче е различен. Водката е правена в домашни условия — в Чернобил. Или, ако бъдем по-точни, в забранената зона около ядрената електроцентрала в Чернобил - мястото на най-тежката ядрена авария в света.

За първи път Сенгъл застава пред такава чаша с водка при първото си пътешествие в района на авариралата АЕЦ през 2000 г.

Актуалният минисериал на HBO "Чернобил" е хроника на ужаса на аварията през 1986 г. и последвалия пожар, отделил около 50 тона радиоактивен прах и отломки във въздуха. Но трагедията не приключва през 1986 г.

Сенгъл отразява събитията в бившия Съветски съюз от 1998 до 2003 г., а една от темите й е именно случилото се в атомната централа. Дори и повече от десетилетие след експлозията Чернобил все още сее опустошение.

Най-страшните отломки и прах са паднали на земята в 30-километровата забранена зона около ядрената електроцентрала. Това е мястото, където на Сенгъл й предлагат домашна водка през онзи ден на 2000 г. Това се случва още преди Чернобил да се превърне в екзотична дестинация за журналисти и търсещи силни изживявания туристи. По това време повечето хора не посещават забранената зона около централата и не живеят там.

Няма пощенски услуги, автобусни превози, електричество и магазини. И все пак има шепа по-стари бивши жители, които са се завърнали да живеят в област, която официално беше забранена за обитаване от хора. Стопанката на дома, в който Сенгъл гостува, е една от тях. И тя не иска да разкаже историята си на репортерката, докато втората не изпие чаша от домашно приготвената водка.

Сенгъл знае рисковете. След аварията 80% от хората, получили допълнителни дози радиация, се разболяват от лъчева болест. Тя самата е интервюирала някои от тях. По това време учените й казват, че едно от най-опасните неща, които би могла да направи в забранената зона, е да консумира произведени в местни условия храни и напитки.

Сенгъл побутва чашата обратно към стопанката на къщата. Тя отново я бута към журналистката. Озовават се в патова ситуация.

По това време Сенгъл е на около 20-годишна жена от Калифорния, застанала срещу украинска бабушка. Знае, че няма никакви шансове. Украинката е преживяла война, вероятно и глад, и правителство, което се е интересувало толкова малко от народа си, че не е евакуирало жителите с дни след аварията в атомната централа.

Така Сенгъл се принуждава да изпие прозрачната течност. Тя прогаря първо гърлото, после и стомаха й. Моли за вода още след първата си скромна глътка, но "изтезателката" й отказва каквото и да е облекчение, докато не бъде изпразнена цялата чаша.

В друг дом, който журналистката посещава в забранената зона същия ден, я хранят с домашни боровинкови блини. Тя се опитва да забрави наученото за периода на полуразпад на различните радиоактивни елементи, докато изяжда храната. Признава, че е била много, много вкусна.

По-ранните предупреждения за това, че трябва да стои на паважа и да избягва тревата заради по-голямата й замърсеност с радиация, вече изглеждат безсмислени.

Анатолий е човекът, който я е предупредил за тревата. Той е неин гид в същия този ден. По онова време е трудно забранената зона да бъде посетена, но като бивш местен жител Анатолий има разрешително да влиза. Той знае и как да се ориентира в градовете, останали вече без пътни знаци, и да намира хора в квартали, които изглеждат пусти.

Преди всичко, украинецът е склонен да вземе Катя Сенгъл с колата си, за което я таксува с допълнителна "такса замърсяване".

Днес журналистката си представя, че стопанката на къщата с чашата водка и другите стари жители, които е срещнала тогава, вероятно вече са мъртви. Не е сигурна обаче, тъй като по думите й "украинските бабушки са доста държеливи". Налагало се е да бъдат. Същото важи и за всички бивши жители на забранената зона.

След срещата с бабушките, Сенгъл посещава дома, в който е израснал нейният водач Анатолий. Дърво препречва входа. Металните крепежни елементи по къщата отдавна са откраднати и продадени. Мястото изглежда като хаотична смес от прах, отломки и захвърлени вещи. Недокоснат календар на стената стои обърнат на април 1986 г. В стаята на по-малката сестра на Анатолий стените са покрити с плакати на мъже-сърцеразбивачи от 80-те години.

На пода Анатолий намира семейна снимка и се навежда, за да я вдигне. Сенгъл го пита дали ще я вземе със себе си, а той поклаща отрицателно глава. Обяснението му е просто: "Прахът."

Анатолий е бил в Киев, когато е станала аварията, но сестра му и баща му са били в днес забранената зона около Чернобил. Анатолий е разбрал донякъде какво се е случило само от радиопредавания на BBC. Когато най-накрая успял да разговаря със сестра си, тя му е казала, че баща му пие водка, за да се предпази от радиацията.

Анатолий й казал да затвори всички прозорци и да стои вътре. Положил доста усилия в опити да я измъкне оттам. Правителството спряло движението до и от региона. По-късно евакуирали жителите, като им казали, че ще могат скоро да се върнат. Евакуираните, с които Сенгъл разговаря, си спомнят, че им е била отказана вода, когато са спрели по пътя.

Във вакуума, настъпил след отричанията на правителството и информационното затъмнение, се разпространяват много слухове. Хората избягват бившите жители, опасявайки се, че тяхната "замърсеност" е заразна. Правителството осигурява домове на евакуираните, но те са били некачествено построени и няколко от евакуираните разказват, че стените им са се срутили още първата зима. Затова и по-късно хората са се завърнали по старите си родни места.

Върнали са се обратно, защото Чернобил е бил техният дом.

Преди Сенгъл да напусне забранената зона в този ден, трябва да премине през гайгеров брояч. Казват й, че ще й се наложи да остане, ако нивата на радиация в организма й са твърде високи. Преминава успешно.

Рибата, която Анатолий е получил от приятел, не успява да мине проверката. По пътя обратно към Киев тръпката от журналистическата задача на младата жена започва да отминава. Тя остава сама в апартамента си и си взима дълъг душ. И докато търка кожата си, си мисли за сцената под душа от филма от 1983 г."Силкууд" - истинска история на жена, която работи в ядрена централа и е изложена на високи нива на радиация.

След като излиза от банята, Сенгъл хвърля дрехите, които е носила, на дъното на гардероба. Минути по-късно ги вади отново и ги увива старателно, преди отново да се опита да ги скрие от погледа си.

Но преди да е отминала и една година, журналистката отново се връща в Чернобил. А по време на това свое пътуване среща човека, за който впоследствие ще се омъжи.

Oще: авария  аец  атомна централа  водка  забранена зона  история  припят  свят  трагедия  украйна  чернобил 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.