Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Антисемитизъм през 2018-а: От реч на омразата до чист терор

Как се стигна до масовото убийство в синагогата в Питсбърг Снимка: Getty Images
Как се стигна до масовото убийство в синагогата в Питсбърг

Това е нещо, от което те отдавна са се опасявали. С увеличаването на заплахите, с все по-ожесточения тормоз онлайн, с масовото оскверняване на синагоги и културни центрове със свастики, вероятността от терористична атака е надвиснала над еврейската общност в САЩ.

В събота най-страшното от тези опасения се сбъдна, след като стрелец нахлу в синагога в Питсбърг и уби 11 души, докато крещеше "Всички евреи трябва да умрат". Това е най-тежката целенасочена атака срещу американски евреи в историята на страната. И тя е част от опасна тенденция, за която предупреждаваха мнозина, следящи антисемитската активност.

"За съжаление, в атмосферата, в която се намираме, колкото и шокиращи винаги да са тези инциденти, те не са изненадващи. Антисемитизмът е неотменима част от екстремизма, насилието винаги ", казва Орен Сегал, директор на центъра за борба с екстремизма към Антиклеветническата лига (ADL), основана през 1913 г.

В годишния си анализ на антисемитски прояви в САЩ, ADL са отчели 57% ръст на инцидентите през 2017 г. в сравнение с предишната година. Това включва какво ли не - от бомбени заплахи и побоища до вандализъм, оскверняване на еврейски гробища, разпространяване на антисемитски плакати и графити.

Смъртоносната атака в Питсбърг се случва на фона на особено токсична ера в американския политически и социален живот. Много американци вярват, че нарастването на антисемитизма, ксенофобията и расизма в последните две години е провокирано от реториката на някои от лидерите на страната, особено президента Доналд Тръмп, чиито митинги често включват остри критики към имигрантите и осмиване на "глобалистите," което се приема като кодова дума за евреите. В последно време Тръмп се обяви за "националист," с което зарадва някои от последователите му, които се идентифицират като бели националисти.

Минаха само 14 месеца, откакто бели расисти преминаха с горящи факли през кампуса на университета на Вирджиния в Шарлотсвил, като скандираха "Наша кръв, наша земя!" и "Евреите няма да ни заменят!". Напрежението доведе до сблъсъци между тях и антифашистки активисти, които кулминираха с врязването на автомобил в група демонстранти, убийството на млада жена и раняването на 19 души.

Първоначално проявата на насилие беше осъдена от Тръмп в Twitter, който впоследствие обаче обяви, че е имало "много добри хора и от двете страни". Симпатизантите на крайната десница приемат думите на президента като подкрепа за поведението и идеите им и насърчение да продължават да ги отстояват.

"Реакцията беше крайно незадоволителна. Не е трудно нацистите или антисемитите да бъдат заклеймени категорично. Това беше очакването на еврейската общност. Всъщност такова е очакването на всички общности", казва Сегал.

Въпреки че антисемитизмът бележи ръст, той не е новост в САЩ. Еврейските общности и организации в страната отдавна са мишена на фанатици, но през голяма част от американската история е имало сравнително малко мащабни атаки. Определено досега не е имало нищо сравнимо с масовото убийство в синагогата в Питсбърг. Фактът, че то се случва в толкова наситена с омраза политическа атмосфера, също е от значение.

"Виждали сме актове на насилие. Това, което е ново, е контекстът на тези актове на насилие," казва Ерик Уорд, изпълнителен директор на Western States Center, базирана в Орегон прогресивна група, фокусираща се върху въпросите за социалната и икономическа справедливост.

"Никога досега не съм виждал такова съчетаване на политическо насилие с политическа реторика," казва Уорд, който изучава антисемитизма през последните 30 години. "То идва основно от маргинализирани групи, и това, което е различно в този момент и е плашещо в този момент, е че реториката вече идва от масите, и това позволява на маргинализираните хора да действат."

Шествията в Шарлътсвил, Вирджиния миналата година бяха първата публична демонстрация на антисемитизъм от края на 70-те години насам, когато група неонацисти се бореха в съда за правото си да организират шествие в Илиноис.

След 11 септември 2001 г. много синагоги и еврейски центрове започват да изискват от посетителите документ за самоличност и издигат бариери, за да предотвратяват атаки от атентатори-самоубийци с коли. Някои от предпазните мерки изглежда прекалени за времето си, но вече не изглеждат така. Теоретичната заплаха се превърна в реална буквално в рамките на минути.

Дебора Липстад, професор по еврейска история и изследвания на Холокоста в университета "Емъри", казва, че през 50-те и 60-те години, антисемитизмът е бил по-структурен, под формата на дискриминация при наемането на работа и в образованието. "Знаех, че трябва да бъда два пъти по-добра от не-еврейските деца", за да ме приемат в университет, споделя тя.

Атаки са се случвали и на лично ниво, например побоища над еврейски деца, които живеят в квартали със смесен етнически състав.

"Нападението в синагогата е отвъд всичко, което сме преживявали досега," коментира тя.

Вълната от антисемитски инциденти през последните две години, според нея е резултат от "антисемитски провокации" от страна на политически лидери. Тя придава смелост на неонацисти и бели расисти, решени да извършат актове на насилие.

Нарастването на антисемитските атаки и тормоз онлайн, особено в популярните социални медии, е сериозно опасение в последните години.

Възходът на крайната десница в Америка и Европа е свързан с разпространението на антисемитски конспиративни теории за еврейска глобална доминация и нараснали призиви за затваряне на границите в държавите с преобладаващо бяло население. Интересът към конспиративни теории за евреите, особено за Джордж Сорос, достига нова публика чрез интернет мемета и онлайн-медии.

Въпреки че все повече институции настояват социалните мрежи да следят и да премахват материали с антиеврейско съдържание, не всяка платформа полага специални усилия за справяне с проблема.

Подобно бездействие и отказ да се възпрепятства разпространението на конспиративни теории започва да става опасно.

"Не може човек да върши такава работа, без да поддържа солидна доза надежда, че нещата ще станат по-добри," казва Орен Сегал. "Трябва да се надяваме, че този момент във времето няма да бъде запомнен само с хейтърите и насилието, а с нещата, които хората са направили в отговор на това. Вече виждаме хора да излизат на улиците и да заявяват, че това не е представително за нас, това не е представително за тази страна. Това е добра първа стъпка. Сега имаме нужда от избраните ни политици и лидери на общности и бизнес-лидери да реагират категорично на тази омраза, повече от всякога."

 

Най-четените