Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да избягаш от Северна Корея и адът, който следва след това

Как бегълките от КНДР биват продавани на китайската секс индустрия Снимка: CNN, Julie Zaugg
Как бегълките от КНДР биват продавани на китайската секс индустрия

За Лий чатовете с непознати мъже далеч не са нещо ново. В продължение на 5 години тя е държана в плен заедно с още няколко млади жени в апартамент в северната част на Китай, след като брокера, на когото платила да я изведе от Северна Корея, я продава на собственик на секс чатрум.

По време на пленничеството си на нея и на останалите жени им било позволявано да излизат от апартамента само по веднъж на шест месеца, а всяко неподчинение се наказвало с тежък бой.

Лий споделя история, подобна на много други млади жени от Северна Корея, които в желанието си да избягат биват продавани в нещо, което може да е опише само като робство.

Те най-често попадат в нелегалната секс индустрия на Китай, оценяваща се на милиони долари, се казва в доклад на базираната в Лондон неправителствена организация Корейска инициатива за бъдеще.

Според данните на организацията бегълките от КНДР често са продавани на местни селяни за съпруги, докато други отиват в публичните домове или при оператори на секс чатове. Ако въпросните схеми бъдат разбити, жените ги очаква дори още по-лоша съдба - те биват връщани обратно в Северна Корея, където има множество сведения, че върнати бегълци биват измъчвани от властите.

Въпреки това бегълци не липсват. За последните 20 години Южна Корея е приела над 32 хил. души от КНДР. Само за последната година севернокорейците, решили да избягат от родината си в Южна Корея, са 1137 и 85% от тях са жени.

Самата Лий е отраснала в семейството на дребни партийни функционери. И макар животът й да не е бил беден, поне не и в сравнение с повечето хора в страната, тя иска да избяга най-вече от деспотичните си родители. Те й налагат железен вечерен час (Лий няма право да е навън след мръкване) и отказват да й позволят да учи медицина.

Един ден, след особено тежко скарване, тя решава, че е крайно време да осъществи плановете си. С усилия намира брокер, който се съгласява да я прекара през границата с Китай.

Според експертите за тази услуга трафикантите взимат сума от порядъка на между 500 и 1000 долара. За целта те ги прекарват през нощта през ледените води на река Тумъндзян, а оттам ги вкарват в някои от китайските градчета по границата. Това се случва и с Лий. Заедно с група от още 8 жени тя пресича реката. Вече в Китай на нея й е обещана работа като сервитьорка, докато събере пари да си осигури пътуването до Южна Корея.

Вместо това трафикантът продава Лий за 30 000 юана (около 4500 долара) на оператора на чатрум за киберсекс.

Според корейски НПО между 70% и 80% от севернокорейките, които достигат Китай, стават жертва на алчността на трафикантите. Те биват продавани на цени между 6000 и 30 000 юана (890 до 4 500 долара), в зависимост от тяхната възраст и красота. Някои биват търгувани за булки на китайски фермери, но все по-често момичетата биват изпращани като свежа плът към киберсекс индустрията.

С нарастването на доходите в Северен Китай секс индустрията търпи своя разцвет като все повече чужденки от Лаос, Виетнам, Камбоджа и Северна Корея попадат в нея. Съответно и към Китай вече има доста критики, че не прави достатъчно, за да защити тези жени.

В продължение на 5 години Лий е една от тях. Скоро, след като е продадена, тя бива вкарана в един апартамент заедно с още две жени. Едната е на 27 години и като че ли е близка със собственика на чатрума и изглежда така, сякаш е изпратена преди всичко, за да следи останалите. Другото момиче е на 19 години - Куанг Ха Йонг.

Куанг по това време вече 2 години е затворена в апартамента и обслужва секс чатовете. Преди това е искала просто да си намери работа в Китай, за да може да праща пари на болните си родители. Всички изкарани от нея пари в чатовете обаче са прибирани от шефа.

Въпросният шеф е от южнокорейски произход и държи жените в строго подчинение. Разрешава им се да излизат извън апартамента само по веднъж на 6 месеца като дори тогава стои неотлъчно от тях. През останалото време ги навестява редовно и дори спи в съседната стая на жените, за да им по-голям контрол върху тях.

Въпреки това и Лий, и Куанг казват, че той не ги е насилвал сексуално. И все пак всяко неподчинение или своеволие се наказва с тежък бой.

А това, което се изисква от жените, е да печелят пари през секс чатове. Сутрин те стават към 11 часа, закусват набързо и влизат в чатовете и така до към изгрев слънце. Понякога те спят по-малко от 4 часа, преди да започнат отново смяната си.

Още с влизането си в платформата мъжете започват да им пишат с искане за личен чат. Някои от тях искат просто разговор, но за повечето това не е достатъчно. Те ги карат да се събличат, да заемат секси пози, да се самозадоволяват и т.н. Колкото повече исканията - толкова по-големи са бакшишите. И съответно жените изпълняват желанията на потребителите.

За всеки личен чат потребителите плащат по 150 вона (около 13 цента). По-популярните момичета могат да си поставят по-високи такси. А веднъж влязъл в чата, за всяко желание клиентът трябва да си плаща. Минималният "бакшиш", който може да се изпрати, е 300 вона (25 цента). Колкото по-популярно е момичето и колкото по-сексуално и странно е желанието, толкова повече растат бакшишите.

На Лий и Куанг е наредено да държат потребителите колкото се може по-дълго онлайн, за да изкарват от тях съответно и колкото се може повече.

Клиентите са предимно от Южна Корея, където подобен сорт услуги се радват на изключителна популярност. И макар че мъжете разпознават по акцента, че жените срещу тях са от Северна Корея, предпочитат да не правят нищо по въпроса. Докато през 2018 г. не се появява един клиент, който иска да помогне.

Той осъзнава, че Лий е севернокорейка и я държат в плен, за да позира в чатовете. Той купува нов лаптоп и му поставя възможност за дистанционен контрол, позволявайки й да изпраща съобщения, без шефът й да разбере. Освен тоя я снабдява с номера на Чун Ки Уон - южнокорейски християнски пастор, който помага на момичета като нея да избягат от похитителите си.

Чун поддържа цяла мрежа от сътрудници в Китай, които му помагат в начинанието. По думите му неговата организация е помогнала на над 1000 души да се освободят от похитителите си и да избягат от Китай. Той обаче среща сериозна съпротива от китайските власти, които често депортират неговите хора. Останалите от сътрудниците му са в постоянно движение, за да избегнат китайските власти.

Проблемът идва от това, че Китай, близък съюзник на Пхенян, не възприема бегълците от Северна Корея като бежанци, а като нелегални мигранти.

Така че, когато ги заловят, китайските власти изпращат избягалите обратно в родината им, където те често биват подлагани на мъчения, изпращани в трудови лагери или дори убивани.

Другият проблем идва от политиката на самата Южна Корея, която заради опитите за завързване отново на отношения със Севера, също депортира голяма част от мигрантите, когато те потърсят консулството на страната в Китай.

Затова е необходима и мрежата на Чун. Неговите хора, вдъхновени от системата от подземни тунели и железници, използвана от активистите, за да помагат на избягали роби от Американския Юг да търсят свободата в Свевера, също са създали цяла "паяжина" от тайни клетки. Нито една клетка не знае за другите, за да не може да бъде разбита цялата структура при евентуално залавяне на една от клетките.

Затова, когато Лий успява да се свърже с пастор Чун и му обяснява за ситуацията, в която с Куанг се намират, той задейства цяла операция по спасяването им.

Така в средата на октомври 2018 г. - един ден, в който шефът е извън апартамента - пасторът изпраща екип, който да помогне на двете жени за бягството им. Те правят въже от чаршафите си, а спасителите им завързват към долния край катераческо въже. По този начин двете успяват да слязат до спасителите си незабелязано.

След това всички се качват в кола и отпрашват възможно най-далеч. Цялата операция отнема едва няколко минути.

С предварително издадени фалшиви паспорти те пътуват с автобуси и влакове през Китай до дълбоката югозападна част на страната. Оттам те могат да се прехвърлят в Лаос, Тайланд или Мианмар, откъдето да потърсят южнокорейското посолство. Не се разкрива какъв избор точно са направили, но двете споделят, че са вървели пеш в продължение на 5 часа, водени от китаец, докато стигнат до целта си, където ги чака самият пастор Чун.

След това има още 2 дни на пътуване с кола и с бус, докато стигнат до крайната си дестинация. А оттам отиват в посолството, където Чун ги оставя. В продължение на 10 дни служителите ги разпитват, преди да преценят, че двете жени заслужават убежище.

При пристигането си в Южна Корея, бегълките са изпратени за три месеца в Ханауон - предварителен център, където те получават първоначално обучение за съвременния живот в страната - как да се возят в метрото, как да теглят пари от банкомат и да пазаруват от супермаркети.

След това те получават южнокорейски паспорт, субсидиран апартамент и право да се запишат безплатно в университет.

Сега Лий се надява да учи китайски и английски и в един момент да стане учителка. За Куанг нещата са по-сложни. Преди да се впусне в новия си живот, тя трябва да свикне с идеята, че вече има право да мечтае и да мисли за бъдещето си - нещо, което до този момент й е отказвано напълно от живота.

 

Най-четените