Webcafe

Градът, който можеше да бъде втори Чернобил

Webcafe по BBC
30.05.2019, 13:30 (обновена 03.06.2019, 13:49)

1 от 4 снимки Назад Напред

Метсамор

Снимка: © Wikimedia Commons, Spetsnaz1991

Потъмнелият блясък на някогашния елитен град Метсамор

Особено и покрай новия сериал на HBO "Чернобил" всеки вече е чувал за големия и жесток инцидент там. Същевременно обаче само на 35 километра от столицата на Армения - Ереван - се намира Метсамор, описвана често като едно от най-опасните ядрени електроцентрали заради специфичното си местоположение в земетръсна зона.

С гледка в далечината на заснежената планина Арарат отвъд границата с Турция и планирана като едно от енергийните чудеса на бившия Съветски съюз, АЕЦ "Метсамор" е строена почти по същото време като Чернобил през 70-те.

По това време в СССР идеята за "мирния атом" е доминираща и амбициите на Москва са до 2000 г. 60% от електричеството в цялата страна да идва от ядрени електроцентрали. Затова и на Метсамор са възлагани големи надежди. Реакторът там е осигурявал енергия за нарастващите потребности на региона и всичко вървяло към светлото бъдеще, дори и след аварията в Чернобил.

През 1988 обаче всичко се променя. Земетресението с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер край Спитак разтърсва Армения и причинява смъртта на 25 000 души. Ядрената централа бързо е затворена от опасения за безопасност заради ненадеждното снабдяване с енергия, която да поддържа работещи системите на централата. Много от служителите в електроцентралата се завръщат в родните си Полша, Украйна и Русия.

30 години по-късно, Метсамор и неговото бъдеще остават спорна тема в Армения. Един от реакторите там е рестартиран през 1995 и сега задоволява около 40% от енергийните нужди на Армения.

Критиците му твърдят, че мястото, на което се намира централата, остава изключително уязвимо на земетресения заради разположението му в зона на сеизмична активност.

Поддръжниците му обаче, сред които са и членове на правителството и висши чиновници, настояват, че умишлено от самото начало централата е построена върху стабилна базалтова скала, и са правени допълнителни модификации, от рода на подобрени пожарни изходи, които да я направят още по-безопасна.

Въпреки че пререканията се проточват вече години наред, животът за тези, които живеят и работят в съседство в едноименния град, построен точно до централата, продължава да тече.

Метсамор е построен за нуждите на аработещите в атомната електроцентрала като малък, образцов съветски град за около  36 000 жители. В него трябвало да се стекат квалифицирани кадри от целия СССР, от прибалтийските страни до Казахстан. В него е било планирано изкуствено езеро, спортни съоръжения и културен център. В най-добрите му времена магазините са били добре заредени, и слухове за високото качество на маслото там са стигали и до Ереван.

Когато се случва земетресението, строителството в града спира напълно, а езерото остава празно. Два месеца по-късно Москва решава, че електроцентралата трябва да бъде затворена.

Нарушаването на доставките на енергия заради саботаж в различните отцепнически региони в Кавказ означава, че вече не е възможно тя да работи надеждно и безопасно. Гражданите, останали в Метсамор, се оказват изоставени в един полупостроен град с много малко възможности за заетост.

Населението обаче не остава статично. В същата година, в която е земетресението, към местните жители се присъединяват бежанци от Азербайджан, заради конфликта в оспорваната територия Нагорни Карабах. През първата година на конфликта, над 450 души са настанени в празните общежития в Метсамор. Тези хора се установяват трайно там и сега живеят в домове, които са построили сами, на мястото, където е трябвало да се намира планираният трети жилищен район на атомното градче.

Арменското правителство е изправено пред криза, след като електроцентралата затваря, и е принудено да въведе режим на тока в цялата страна, при който електричество има само един час дневно. И това продължава, докато не е взето решението през 1993 да се включи отново по-новият от двата блока на централата и да се проведат изчерпателни тестове на безопасността му. Реакторът е функциониращ, но предстои да бъде реновиран.

"Дизайнът на нашите реактори тип ВВР е доста стар. Например те нямат бетонен купол, който да удържа потенциални отломки от експлозия,” казва Ара Маржанян, национален експерт по енергетика в Програмата за развитие на ООН, но допълва, че реакторът е издържал на тежкото земетресение в Спитак и твърди, че е сред първите ядрени електроцентрали в света, които "са издържали стрес-тестовете след Фукушима".

Понастоящем Метсамор има население от над 10 000 души, и много деца. В жилищни блокове на 5 км от охладителните кули, хората балансират опасенията си от недостиг на енергия срещу потенциалната заплаха от централата.

"Тежките години на недостиг на електричество са много живи в паметта на хората - дотолкова живи, че те не могат да си помислят за живот без централата", коментира Катарина Ротерс, фотограф, документирал сцени от града. От 1991 до 1994 страната е преживяла такава енергийна криза, че на моменти населението е оставало напълно без електричество.

Сега градът отчаяно се нуждае от ремонти, има течащи покриви и стари радиатори, нарязани така, че да се направят пейки. Без източник на отопление, местните жители са приели, че радиаторите са по-полезни като строителни материали. Въпреки това, спортната зала често е пълна с въодушевени деца, играещи футбол под течащия покрив.


Спортната зала на Месамор

Защо хората остават там? Катарина Ротерс открива противоречиви нагласи към ядрената централа.

"Семействата, които вече не работят в централата, обикновено са огорчени от икономическата ситуация в Армения, докато тези, които все още работят там, са много по-позитивно настроени", обяснява тя.

Някои изпитват дълбока носталгия към някога привилегирования статут на тяхното атомно градче.

"За по-старото поколение, живяло през съветската епоха, градът изглежда като сигурен дом", казва Хамлет Мелкумян, антрополог, изучавал Метсамор. "Има усещане за общност и взаимно доверие. Хората оставят ключовете от дома си на съседи, когато заминават."

Това усещане за гордост е точно нещото, което архитектът Мартин Микаелян е имал предвид с амбициозния си, особен план за образцовото градче. Считало се е за особена чест Армения да бъде избрана като република, която да приюти централата, и все още част от това усещане за национална гордост се е запазило в Метсамор.

Макар и зле поддържан, местните жители са адаптирали града на Микаелян за своите нужди, като са преместили центъра му и са паркирали коли на някога изцяло пешеходните алеи.

Месечните наеми са ниски, между 30 и 60 долара за апартамент от 95 кв.м., но хората определено не остават там от безизходица против волята си - налице е тясно сплотена общност.

"Всеки ден хората се събират навън след работа и обсъждат последните новини", казва Ван Седракян, който работи в централата и поддържа Facebook страницата на Метсамор. "Нашите деца имат къде да играят, но предпочитаме да прекарват времето си в учене. Имам две дъщери и се надявам те да останат и да работят в Метсамор, защото това е нашият роден дом."

Oще: аец метсамор  армения  гордост  земетресение  метсамор  обезлюдяване  сеизмична зона  чернобил  ядрена централа 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.01.2019, 00:53

1 gymstar | 01.06.201908:36

Тъжащите за съвецкия съюз...? Дедо аджи да направи един анализ!
   

оценка

+2 -1