Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще може ли Маделин да се справи с "Ескобар" туризма

Превръщането на Пабло в герой не се харесва на местните Снимка: Gettyimages
Превръщането на Пабло в герой не се харесва на местните
Сграда Монако Снимка: Pinterest
Сграда Монако

В днешното време на глобализация и безпрепятствено пътуване до всяка точка на света дават на туризма огромен тласък. Дори този тласък е толкова голям, че на места туристите се превръщат по-скоро в пречка, отколкото в нещо добро.

Едно от тези места е Меделин - вторият по население град в Колумбия, известен по света като дома на Пабло Ескобар. Със сериалите за големия наркобарон в града се изсипват множество посетители, докато властите се опитват да почетат жертвите на наркотиците, кървавите войни между картелите и на бруталната власт на Ескобар над района.

Местните дори се замислят над идеята да съборят огромната сграда, която преди това е била дом на един от най-богатите и могъщи престъпници в света.

Къщата, наречена сградата Монако, се е превърнала в голяма туристическа атракция за ужас на местните власти. През януари 1988 г. конкурентният картел "Кали" залага мощна бомба в автомобил пред сданието, надявайки се да убие Ескобар и семейството му. Експлозията разтърсва квартала и бележи началото на брутална война между картелите в Кали и Меделин.

Затова и днес властите в града виждат сграда Монако като символ на болката и злоупотребите, която придава излишен блясък на едни кръвожадни престъпници.

Кметът Федерико Гутиерес иска да разруши сградата и на нейно място до края на 2019 г. да бъде изграден парк в почит на жертвите на Ескобар и картелите, които, за разлика от него, сега тънат в забрава.

"Ние не искаме да отричаме историята", казва общинският съветник Мануел Вила. "Властите искат да променят нашата гледна точка към нея като общество."

"Целта е децата, които не знаят кой е Пабло Ескобар, да не го виждат като накъв Робин Худ, както се опитват да го представят. Твърде много хора всъщност никога не са чували за Гилермо Кано, Родриго Лара Бонила, Луис Карлос Галан или за полковник Валдемар Франклин Куинтър - хора, които са дали живота си да се борят с беззаконието в тази страна. Те са тези, които трябва да почитаме и на които да се възхищаваме", казва още Вила.

В списъка на жертвите, които биха били почетени с новия мемориал на мястото на къщата на Ескобар, попадат още известни политици и старши полицай, убит по време на войната срещу наркокартелите в Колумбия през 80-те.

Не всички обаче са на това мнение. Мнозина в Меделин смятат, че сградата трябва да остане на мястото си, точно за да напомня за престъпленията на Ескобар.

От смъртта на наркобарона, сданието служи като седалище на компании за продажба на банани, на частни здравни заведения и на корабни компании. Ремонтът на сградата би струвал 20 милиарда песос (малко над 6 милиона долара) - повече, отколкото да бъде унищожена, а общината иска паркът в памет на жертвите да бъде готов до края на 2019 година.

По думите на Вила Маделин неволно е позволил на"художествената литература да разкаже историята на града", отнасяйки се до различни филми и сериали за живота на наркобарона.

Той казва, че сега институциите искат да разкажат истинската история - "тази, която почита жертвите и героите, а не мафиотите".

Туристите все още посещават места като сградата на Монако, където е умрял Ескобар, или неговата гробница.

"Сега искаме хората да уважават болката и да спрат да оправдават престъпленията. Нека да знаят истинската история, която остави хиляди мъртви. Не трябва да се колебаем да кажем, че все още има символи на престъпността. Тези хора вече не могат да бъдат нашите водачи и ние не искаме хората да ни свързват с тях", казва още общинският съветник.

В началото на април правителството, за да покаже подкрепата си за новите градоустройствени планове на Маделин, изпрати министрите на отбраната и правосъдието на Колумбия да се присъединят към кмета за символичното начало на разрушаването на сграда Монако.

Ръководителят на градския музей "Къщата на паметта" Адриана Валдерама казва, че други места могат да бъдат третирани по подобен начин.

"Жертвите на Ескобар са ядосани, че Монако се превърна в туристически обект, без да има разбиране за контекста на всичко случило се", казва тя.

"Не става дума само за събарянето на сградата. Разрушаването й отново привлича общественото внимание към самото място и дава отражение върху самото общество. Има и други места, които искаме да интегрираме в тази стратегия. През 70-те тук имаше бомби... До края на 80-те на ден избухваха по 4 експлозии. Ако туристите идват да попита какво се е случило, това, което трябва да признаят и посетят, са местата, които почитат жертвите", допълва Валдерама.

Гонсало Енрике Рохас, чийто баща е един от 107 пътници, убити по време на полет, който Ескобар бомбардира през 1989 г., казва, че промяната на значението на тези места ще позволи на хората да мислят как самите те трябва да се променят. По негови думи такива инициативи ще помогнат "да се лекуват стари рани".

Идеите за промени в Маделин съвпада и с инициативата на колумбийците в САЩ да предефинират образа на родината си в културен план. За мнозина тази връзка, която веднага се прави между Колумбия и наркотиците" е повече от тревожна.

Колумбийският художник Чиро Сармиенто, живеещ в САЩ, от месеци насам координира онлайн кампания с кратки видеоклипове, в които колумбийци обсъждат на "сделки" и наркотици, а наука, култура, социални теми и литература.

Така две напълно независими една от друга кампании търсят една и съща цел - да променят образа, който съществъва за колумбийците - в главите на света и най-вече в главите на самите колумбийци.

 

Най-четените