Не изгарях от желание първата статия в блога ми да бъде на такава злободневна и не толкова важна тема, но все пак ако сте прочели и краткото резюме на страницата, заявката ми е да опитам да пиша едновременно по перманентно важните теми, както и по актуалните за деня с една-едничка цел - преследване на истината, основана на достоверни факти и анализа им.
Информационният поток в българските медии и родните реалии в социалните мрежи е доста заблуждаващ (случайно или не) и създава впечатление, че ситуацията в САЩ във връзка със снежната буря не се владее и никой нищо не прави.
Истината е друга.
В последните седмици много се изговори за зимната обстановка, снеговалежите и съответно реакцията и мерките, взети както на централно, така и на местно ниво.
Типично за българското публично пространство, мненията се разделиха в двете посоки - едни в защита на държавните и общински органи, че всичко, което е могло да бъде направено, е било направено, други в константна критика, че някой отново не си е свършил работата.
Голяма част от защитниците са пристрастни (или заинтересовани да бъдат такива), но има една немалка група, които смятат, че българите вечно преувеличават проблемите, искат невъзможното от политиката/ бизнеса и че този снежен случай е именно такъв.
Аз също смятам, че понякога българските граждани имат склонността да преувеличават или да имат нереални очаквания (нито сме най-бедната страна, нито някои от проблемите ни са уникални, нито има идеално общество някъде, но това е друга тема).
Но за справянето със зимната обстановка мнозинството от критиците са прави
Внезапно връхлетялата САЩ буря „Джонас" и реакциите на американските институции ни предоставят аргументи в полза на недоволстващите.
Преди да направим коментар на това как американците се справиха с буря няколко пъти по-силна от снеговалежите у нас и да направим съпоставка между двете „представяния", ще разгледаме хронологично как се развиха събитията в САЩ и как реагираха там различните институции.
Като за начало - прогнозата, подготовката и предупрежденията им бяха на ниво
Американците не позволиха снегът „да ги изненада", нито се оставиха да бъдат дезинформирани. Няколко дни преди да започне голямата буря течеше усилена информационна кампания как населението да се подготви, какво да прави и да не прави. Властите многократно обнародваха мерките, които смятат да вземат, като техните доклади съдържаха подробни данни дори за количеството сол, с което разполагат.
Официалните лица на Балтимор за наличността на сол в детайлен доклад. Важна мисъл: Before the storm it is important to think ahead.
Докладите, сами се досещаме, не останаха само на думи, а бяха приведени в изпълнение.
Още от петък по пътищата и улиците в САЩ се „хвърля" сол и различни химикали, предотвратяващи превръщането на снега в опасни натрупвания и поледици. Мобилизирани бяха галактически бройки (за нашите родни измерения) техника и служители, както и представители на Националната гвардия и доброволчески отряди. Всички мерки, естествено, се вземат предварително.
В Ню Йорк от петък вечер 579 коли разхвърлят сол по пътищата, запасите от която достигат 303 000 тона. Мобилизирани са 1650 снегорини, още 135 единици тежка техника са предоставени Министерството транспорта и Парковата служба на страната.
Чистят се тротоари, подлези, пешеходни алеи, стълби и други, а не само главни улици. Ключовото „pre-salted in advance of any snow" означава предварително „засоляване" преди всеки снеговалеж, т.е. преди първата снежинка. Целият пакет мерки можете да откриете на официалната страница на кмета на Ню Йорк.
Властите нееднократно предупредиха, че може и да не успеят да почистят пътищата до понеделник, но ще направят всичко възможно и ще преценят на база на събраната информация дали пътищата ще бъдат отворени за началото на работната седмица. И естествено, те се извиниха предварително за причиненото неудобство в случай на неуспех и призоваха гражданите за спазват всички препоръки и забрани.
Кметове по места заявиха, че няма да се оставят на стихията да ги надвие и ще използват целия ресурс и подготовка за справяне с огромната по мащаби буря, дори за „опърничавия" американски климат.
Hats off to the first responders braving Jonas & treacherous road conditions to keep #Baltimore safe. Thank you! pic.twitter.com/uYLDRhb4xO
— Sheila Dixon (@SheilaforMayor) 24 януари, 2016
С положителните примери от страна на американските власти можем да се занимаваме до утре. Нека обърнем внимание и на съпоставката с родната действителност.
На първо място трябва да отбележим, че бурята е наистина с много по-големи мащаби от българската. Само някои цифри от събота, 23 януари: над 80 сантиметра снежна покривка при ветрове със скорост над 60 км/ч. Сравнено с нашите 20 сантиметра сняг и вятър, който дори по планините не прехвърли 30 км/ч, трябва да даде някаква представа каква буря е бурята „Джонас.
За разлика от нашите институции, американските не капитулираха.
Да, може би и те няма да се справят веднага и изцяло със затруднената обстановка. Прави впечатление принципната разлика обаче - готовността да се направи всичко възможно ситуацията да бъде овладяна.
Ако все пак бурята надмине очакваното от метеорологичните прогнози, то несправянето няма да е защото американците са изненадани (факторът неточна прогноза се отчита от официалните лица в Америка), а просто защото вече ще говорим за природно бедствие, за почистването на което ще отнемат няколко дни при възможно най-бързо отреагиране (колкото отдавна минаха от 20 сантиметровия сняг, а все още има доста непочистени тротоари и улици).
Please continue to stay off roads so that our crews & emergency response teams can assist residents & clear streets. pic.twitter.com/si4pujAddF
— Mayor Muriel Bowser (@MayorBowser) 25 януари, 2016За разлика от нашите политици, американските използваха съвсем друг език и послания
Извиниха се, че може да не успеят в срок да почистят и не се заоправдаваха с природата. Сами можем да направим контраста с изказванията на Бойко Борисов и Лиляна Павлова, знайни и незнайни български кметове, които настояваха, че хората драматизират, че по Европата и развития свят не чистят, че сме безсилни пред природата.
Реалността на човешкия живот предполага известна доза несигурност, а природата предполага да бъде неконтролируема. Нормално е определени природни бедствия да бъдат трудни за овладяване. Предполага се, че е нормално да натрупа сняг в обичайното време за реакция на институциите, после да се изчисти, после пак да натрупа. Никой не очаква снежинки да се ловят във въздуха.
Но е нормално после пак да се изчисти - и тротоарите, и малките улички. Нормално е да се изчистят междуградските пътища. Нормално е да се чистят площадите и централните улици.
Не е нормално софийски квартали седмици да стоят непочистени, с вече заледени тротоари и улички. Не е нормално над 200 души в столицата да влязат в травматологията на „Пирогов" за един ден, заради подхлъзвания.
Не е нормално центърът на столицата да има ледени пързалки. Не е нормално стълбите и подстъпите към европейското ни метро да бъдат Бобслей улей. За ситуацията извън София дори е тъжно да се говори.
И докато си говорим какво е нормално и какво не, в САЩ чистят. И съм почти сигурен, че ще успеят в срок и хората ще отидат спокойни на работа (затова и не изчаках да публикувам статията си след края на цялата криза).
Въпреки бурята, въпреки 80 сантиметра сняг и 60 километра в час вятър. А тук вече втора седмица караме кънки, ако решим да излезем до магазина в квартала след някакви си 20 сантиметра натрупвания и цяла седмица липса на обилен снеговалеж.
На фона действията на американските институции и лидери, оправданията на българските им колеги за несправянето с проблема са едно издевателство с търпението, доверието и достойнството на българските граждани.
Разликите и в силата на бурите, и в реакциите на двете правителства правят необосновани и всички онези медийни публикации и мнения в социалните мрежи, иронизиращи недоволството на своите съграждани.
Разлика има обаче и в поведението на гражданите. Не е нужно да отваряме дума за доброволците, които се включиха в помощ на властите.
6,000 tons of salt. 4,000 volunteers. 1,000 DC employees. 8 Wards. 1 mission: #DCDigOut
— DC Mayor's Office (@TeamMuriel) 25 януари, 2016
Нито за хората, които сами почистиха участъците пред домовете си, въпреки предупрежденията за опасността за живота им (има и починали, вследствие натоварването от почистването на снега). Или за онези, грубите и нахакани нюйоркчани, които спазиха забраната за движение от вчера.
Изглежда имаме вина не само в това, че сме си избрали и търпим направляващите. Изглежда, че може би управляващите ни са като нас.
Темата на статията е друга, но може би това, което ние трябва да правим, е не напук на тях да не си мърдаме пръста, а въпреки тях да запретнем ръкави. Да ги критикуваме, разбира се, но в същото време да им дадем и повод да се засрамят. Защото колкото и клиширано да звучи, промяната наистина започва от самите нас.
Американските политици не се уплашиха от бурята и се заеха да се борят с нея. Американските граждани също.
В заключение - да, правителството не беше толкова зле в представянето си, но има накъде да се подобрява, най-вече в тона, който използва при комуникацията с гражданите. Да, може освен САЩ, да се посочат примери от други развити страни, където е обратното - не се чисти. Но защо пък ние да не се стремим към най-доброто. Сякаш нищо хубаво не може да даде на света една малка държава.
Това, че един проблем (какъвто и да е той) не е разрешен на много места, не значи, че не може да бъде разрешен у нас. Все пак стремежът към усъвършенстване е в основата на напредъка.
А и за ловенето във въздуха. Оказва се, че в САЩ ги ловят. Или поне се опитват.
*Текстът е публикуван в блога на автора
