Webcafe

Манифестът на Макрон: Европа има нужда от ново Възраждане

Webcafe
05.03.2019, 12:40 (обновена 06.03.2019, 16:46)
Еманюел Макрон

Снимка: © Getty Images

Френският президент Еманюел Макрон представи мащабен план за нуждата от реформи в Европейския съюз - проект, който може да се приеме за предизборната платформа на неговото движение "Република, напред" преди Евроизборите, но и като "чернова" за истинска институционална промяна в ЕС.

Макрон нарича този проект "Европейско Възраждане", което трябва да върне Европа към ценностите й - свобода, защита и прогрес.

Президентът на Франция предлага създаването на цял набор от нови служби за отбранителна, миграционна, електорална, климатична, социална, здравна и конкурентна защита на европейските граждани и компании - не само срещу външните държавни сили, но и срещу "дигиталните гиганти", на които той обръща специално внимание.

Сред основните му идеи са въвеждането на европейска минимална работна заплата, европейски преференции в стратегическите индустрии и публичните пазари, обща европейска служба за борба с кибератаките, общ европейски отбранителен съюз с участието на Великобритания и НАТО, обща банка за финансиране на климатичния преход към нулево въглеродно замърсяване и т.н.

Макрон подчертава, че Brexit трябва да послужи за урок на всички в Европа - желанието на гражданите за промяна не може да се отрича с "упование в рутината и заклинанията".

Можете да прочетете тук манифеста на френския президент:

"Граждани на Европа,

Позволявам си да се обърна директно към вас не само в името на историята и ценностите, които ни обединяват. Правя го, защото се намираме в спешна ситуация. След няколко седмици ще се проведат европейските избори, които са решаващи за бъдещето на нашия континент.

Никога от Втората световна война насам, Европа не е била толкова необходима, колкото сега. Въпреки това, Европа никога не е била поставена под толкова голяма опасност, колкото сега.

Brexit е нейният символ. Символът на кризата на Европа, която не знаеше как да отговори на нуждата от защита на народите, изправени пред големите удари на съвременния свят. Символ, също така, на европейския капан.

Капанът не е членството в Европейския съюз - а лъжите и безотговорността, които могат да го унищожат. Кой каза истината на британците за бъдещето им след Brexit? Кой им обясни за загубата на европейския пазар? Кой спомена за опасностите пред мира в Ирландия при връщането на границата от миналото? Националистическият отговор не предлага нищо - това е отричане без проект. И този капан заплашва цяла Европа: експлоататорите на гнева, подкрепяни от фалшиви новини, ни обещават всичко на света.

Изправени пред тези манипуалиции, трябва да вървим напред. Горди и будни. Да си кажем най-напред какво е Европа.

Европа е исторически успех: помирението на един опустошен континент заради проект, посветен на мира, на просперитета и свободата. Да не го забравяме никога.

Този проект продължава да ни пази и днес: колко държави могат да реагират сами пред агресивните стратегии на великите сили? Кой може да се преструва, че е суверенен, сам, изправен пред дигиталните гиганти? Как да устоим на кризите на финансовия капитализъм без еврото, което е сила за целия ЕС?

Европа се намира и в хилядите всекидневни проекти, които промениха лицето на страните ни - тя е ремонтираното училище, построеният път, бързият достъп до интернет. Тази битка е всекидневен ангажимент, защото както Европа, така и мирът, никога не са били даденост.

В името на Франция водя тази битка без умора, за да помогна на Европа да преуспява и да защитава своя модел. Показахме, че онова, което ни се е струвало недостъпно - като създаването на обща европейска отбрана или защита на социалните права - е възможно.

Но трябва да се направи нещо повече, по-бързо. Защото има още един капан - този на статуквото и примирението. Изправени пред големите удари на света, гражданите много често ни казват - "Къде е Европа? Какво прави Европа?".

В очите им тя се е превърнала в пазар без душа. Но Европа не е пазар, тя е проект. Пазарът е полезен, но не трябва да ни кара да забравяме за нуждата от границите, които ни защитават, от ценностите, които ни обединяват.

Националистите грешат, когато твърдят, че ще защитят идентичността ни чрез оттегляне от Европа; защото европейската цивилизация е това, което ни обединява, освобождава и защитава.

Но онези, които не биха искали да променят нищо, също бъркат, защото отричат страховете на народите ни, отричат съмненията, които подриват демокрациите ни.

Намираме се в решителен момент за нашия континент; момент, в който колективно трябва да преоткрием политически и културно формите на нашата цивилизация в свят, който се променя.

Време е за европейското Възраждане. Предлагам ви да изградим заедно това Възраждане около три цели: свободата, защитата и прогресът.

Европейският модел се основава върху свободата на човека, плурализма на мненията и творчеството. Първата ни свобода е демократичната свобода, тази, която ни дава възможност да избираме управниците си там, където външни сили се опитват да повлияят на всеки наш избор.

Предлагам да се създаде Европейска агенция за защита на демокрациите, която ще осигури европейски експерти за всяка страна-членка, така че тя да защити електоралния си процес срещу кибератаки и манипулации. В този дух на независимост, трябва да забраним и финансирането на европейските политически партии от чужди сили.

Ще трябва да изхвърлим от Интернет - с помощта на европейските правила - всички видове език на омразата и на насилиет, защото уважението към индивида е основата на нашата цивилизация на достойството.

Концентриран върху вътрешното помирение, Европейският съюз забрави да следи реалносттите на света. Нито една общност не може да създаде усещане за принадлежност, ако няма граници, които да защитава. Границате - това е защитената свобода. Затова трябва да отново да върнем Шенгенското пространство - всички, които искат да участват в него, трябва да прилагат своите задължителни отговорности (строг граничен контрол) и солидарност (обща миграционна политика, с общи правила за приютяване или отказ от даване на убежище).

Обща гранична полиция и европейска служба за бежанците, стриктни задължения за контрол, европейска солидарност, към която всяка държава допринася, под надзора на Европейски съюз за вътрешна сигурност. Вярвам, що се отнася до миграционните процеси, в една Европа, която защитава както ценностите си, така и границите си.

Същите изисквания трябва да се прилагат и спрямо отбраната. През последните две години се случи важен напредък, но трябва да създадем ясна рамка. В договор за отбрана и сигурност би трябвало да дефинираме неотменимите си задължения във връзка с НАТО и европейските ни партньори: увеличение на военните разходи, действаща клауза за взаимна защита, създаване на Европейски съвет за сигурност, свръзан с Великобритания, за подготовка на общите ни решения.

Границите ни трябва да осигуряват и справедлива конкуренция. Коя световна сила би приела да търгува с онези, които не уважават нито едно от правилата й? Не можем да търпим, без да казваме нищо. Трябва да реформираме политиката си на защита на конкуренцията, да създадем нова търговска политика: да санкционираме или да не допускаме в Европа компаниите, които представляват заплаха за стратегическите ни интереси и базовите ни ценности - като екологичните норми, защитата на данни или справедливото плащане на данъци. Да въведем европейски преференции в стратегическите индустрии и публичните пазари, така както правят американските или китайските ни конкуренти.

Европа не е сила от втори ранг. Цяла Европа е авангард - тя винаги е създавала нормите на прогреса. Затова тя трябва да въплъщава по-скоро проект на сливане, отколкото на конкуренция. Европа, където се е създала концепцията за социалното подпомагане, трябва да въведе за всеки работник - от Изтока до Запада, от Севера до Юга - социална защита, която да му гарантира същото заплащане на същото работно място, с европейска минимална работна заплата, адаптирана към всяка държава и обсъждана ежегодно от всички.

За да се свържем отново с нишката на прогреса, означава да поемем лидерството в екологичната битка. Ще можем ли да погледнем децата си в очите, ако не ограничим своя климатичен дълг? Европейският съюз трябва да постави своята цел - нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., намаляване с два пъти на пестицидите през 2025 г. - и да адаптира политиките си спрямо тези изисквания.

Да се създаде Европейска банка за климата, за да се финансира екологичният преход. Да се създаде европейска здравна служба за налагане на контрл върху хранителните продукти. Да се борим срещу заплахата на лобитата, за независима научна оценка на опасните вещества за околната среда и човешкото здрав... Това задължително условие трябва да ни води във всяко действие: От Европейската централна банка до Европейската комисия, от европейския бюджет до плана за инвестиции в Европа, всички наши институции трябва да приемат климата като свой приоритет.

Прогресът и свободата означават да можем да живеем от своята работа. За да създава работни места, Европа трябва да гледа напред.

Поради тази причина не само трябва да регулира дигиталните гиганти, като създаде европейски надзор за големите платформи (с бързи мерки при заплахите за конкуренцията, прозрачността на алгоритмите им...), но и да финансира иновациите, като отдели такъв бюджет за новия Европейски съвет по иновациите, който да е сравним с парите, отделяни от САЩ. Целта е Европа да стане лидер на новите технологични промени, като например изкуствения интелект.

Европа, която има световно представителство, трябва да се обърне към Африка, с която следва да създадем пакт за бъдещето. Това може да стане, като приемем своята обща съдба, като подкрепяме развитието по целенасочен, а не отбранителен маниер - с инвестиции, с университетски партньорства, образование за младите момичета...

Свобода, защита, прогрес. Върху тези колони трябва да изградим европейското Възраждане. Не можем да оставим националистите, които не предлагат решения, да експлоатират гнева на народите. Не можем да бъдем сомнамбулите в една отслабена Европа. Не можем да се уповаваме на рутината и заклинанията.

Европейският хуманизъм изисква действие. Навсякъде гражданите настояват за участие в промяната. Оттук до края на годината, с помощта на представителите на европейските институции и държавите-членки, ще проведем Конференция за Европа, на която ще предложим всички нужни промени за нашия политически проект - без табу по отношение на евентуално преразглеждане на договорите.

Тази конференция ще трябва да свърже граждански дебати, да изслуша университетските преподаватели, социалните партньори, религиозните и духовните представители. Тя ще дефинира общ пътен план за ЕС, като преведе в конкретни действия тези основни приоритети.

Ще имаме несъгласия, но кое е за предпочитане: блокирала Европа или Европа, която напредва понякога в различни ритми, като остава отворена за всички?

В тази Европа хората ще могат наистина да си върнат контрола върху своята съдба. В тази Европа, сигурен съм в това, Великобритания ще намери своето място.

Граждани на Европа, застоят около Brexit е урок за всички. Да излезем от този капан, да осмислим своите избори и своя проект. Вие решавате дали Европа, ценностите на прогреса, които тя носи, са само интерлюдия в историята. Това е изборът, който ви предлагам - да вървим заедно по пътя на европейското Възраждане"

Oще: европейски избори  еманюел макрон  национализъм  франция 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.01.2019, 00:53

1 gymstar | 05.03.201918:34

Браво Макароне! Ако от тази прокламация успеете да направите реалните стъпки които да материализират идеите в нея , Европа наистина ще бъде един от лидерите в света.
   

оценка

+1 -1