Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Най-тежките санкции в историята" или Новият кръстоносен поход на САЩ срещу Иран

Майк Помпео развя знамената на икономическата война Снимка: Getty Images
Майк Помпео развя знамената на икономическата война

Новата стратегия на администрацията на Тръмп за Иран на практика представлява обявяване на икономическа война.

В реч в понеделник държавният секретар Майк Помпео обеща "безпрецедентен икономически натиск под формата на най-големите санкции в историята", освен ако ислямската република не се откаже от всичките си ядрени дейности, програмата си за балистични ракети и подкрепата си за регионални пълномощия.

В реч пред консервативната фондация "Херитидж" във Вашингтон Помпео призова за ново ядрено споразумение с Иран, след като президентът Доналд Тръмп се изтегли от сключеното през 2015 г. По думите на държавния секретар администрацията на Тръмп предпочита това да е договор, който да се ратифицира от Конгреса.

Новата стратегия на САЩ спрямо Иран включва и 12 условия, които ако бъдат изпълнени, ще може да се говори за нова сделка ядрена сделка между двете държави. Ако ли не - САЩ възнамеряват да ударят с цялата си невоенна сила върху икономиката на Иран.

Какви са условията на САЩ?

"1. Иран трябва да декларира пред Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) пълна справка за предишните военни измерения на ядрената си програма и да се откаже от подобни начинания твърдо и завинаги".

2. Иран трябва да спре обогатяването на уран и никога да не преработва плутоний. Това включва затваряне на реактора за тежка вода.

3. Иран трябва да предостави на МААЕ безпрецедентен достъп до всичките си ядрени обекти в цялата страна.

4. Иран трябва да сложи край разпространението на балистични ракети за трети държави и да спре по-нататъшното създаване или разработване на ракети, способни да пренесат ядрен заряд.

5. Иран трябва да освободи всички американски граждани, които държи зад решетките, както и всички граждани на държавите, партньори и съюзници на САЩ, всеки от които е задържан под фалшив обвинения.

6. Иран трябва да прекрати подкрепата си за терористичните групи в Близкия изток, включително ливанската Хизбула, Хамас и Палестинскиата "Ислямски джихад".

7. Иран трябва да уважава суверенитета на иракското правителство и да разреши обезоръжаването, демобилизирането и реинтеграцията на шиитските милиции.

8. Иран трябва също така да сложи край на военната си подкрепа за милициите на хутите в Йемен и да работи за мирно политическо уреждане в страната.

9. Иран трябва да изтегли всички сили под свое командване на територията на Сирия.

10. Иран също трябва да сложи край на подкрепата за талибаните и други терористи в Афганистан и региона и да престане да крие висши лидери на "Ал Кайда" на територията си.

11. Иран също така трябва да прекрати подкрепата на Иранската национална гвардия и силите "Кудс", която те оказват на терористични организации и различни милиции навсякъде по света.

12. Иран трябва да сложи край на агресивното си поведение срещу своите съседи, много от които са съюзници в САЩ. Това със сигурност включва заплахите за унищожаването на Израел и изстрелването на ракети към Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Това включва и заплахите за международното корабоплаване и разрушителните кибератаки срещу правителства по света."

Исканията на Помпео определено не са нещо ново и звучат като ехо на това, което критиците на сделката с Иран, сключена от Барак Обама, повтарят от години насам.

"Ако погледнете внимателно, това са 12 основни изисквания. Самият списък е просто обхватът на злоупотребите на Иран", каза Помпео в изказването си. "Не ние създадохме списъка, те го направиха."

"Иранският режим води войни из целия Близък изток от години насам. След влизането в сила на нашите санкции, Техеран ще се бори, за да запази икономиката си жива. Иран ще бъде принуден да направи избор: или да се бори, за да запази икономиката си жизнена, или да изгуби ценното си богатство в битки в чужбина. Няма да има ресурси да прави и двете", допълни още новият държавен секретар на САЩ.

И въпреки че всичките тези изисквания са в интерес на САЩ, ако Иран се съобрази с тези точки, просто ще се обяви за подчинен на политиката на Вашингтон. На практика 12-те точки на Помпео приличат повече на условия за капитулация към победена държава, отколкото на изисквания за започване на преговори на дипломатическо ниво.

Затова говори и изказването на новия държавен секретар на САЩ. Някои от поставените условия дори призовават за стъпки, които биха ограничили вътрешното развитие на Иран, в допълнение към способността му да оказва влияние в Близкия изток и извън него.

И ако има някакви съмнения, недвусмислените забележки на Помпео бяха допълнени от Департамента за отбрана на САЩ, където говорител обяви, че Белият дом ще предприеме "всички необходими стъпки, за да се справи със "злокобното влияние на Иран в региона".

Така на практика макар Държавният секретар на САЩ да държи маслиновата клонка на мира и да говори за потенциална нова сделка, определено не може да се очаква, че такава ще има.

Отговорът на Иран не закъсня и президентът на страната Хасан Рухани реагира остро на изказването на Помпео.

"Кой си ти, че да вземаш решения за Иран? Днешният свят няма да приеме Съединените щати да решават от името на целия свят. Държавите имат свой собствен суверенитет. Разбира се, САЩ ще направят това, което искат, използвайки сила. Но светът вече не приема тази логика", коментира Рухани, цитиран от световните агенции.

И макар действията на САЩ след изтеглянето от ядрената сделка срещат широка подкрепа сред съюзниците им в региона като Израел и Саудитска Арабия, Европа, Китай и Русия предпочитат да се придържат към вече съществуващото споразумение и неколкократно потвърдиха ангажимента си там.

Така до голяма степен остава въпросът ще може ли Вашингтон действително да наложи тези мачкащи санкции, с които да принуди Техеран да отстъпи, или липсата на единна позиция на Запада по този въпрос ще предостави излаз достатъчен на иранската икономика, за да оцелее.

Иран твърди, че ще спазва споразумението, докато другите поддръжници правят преки инвестиции и изпълняват ангажимента си периодично да вдигат санкции от Техеран.

Надеждата на иранското правителство е, че така ще се стигне до рестарт на икономиката, която беше ударена тежко именно от международните санкции, наложени преди години.

Това обаче в крайна сметка може да се окаже фактор, който да скара Европа и САЩ и европейските компании в един момент да се видят принудени да избират между това да правят бизнес в Иран или това да правят бизнес в САЩ. Тази идея беше потвърдена и от Помпео, който каза, че новата стратегия за Иран може да наложи икономически затруднения за партньорските страни на Америка.

И тук идва големият въпрос - заслужава ли си наистина да бъде запазена тази сделка за Иран. Тя действително ограничава Техеран от развитие на собствена ядрена програма и в крайна сметка е пречка пред създаването на още една ядрена сила в един доста напрегнат и размирен район като Близкия изток.

От друга страна обаче, критиките, че настоящата сделка не може да удържи достатъчно добре и ядрените амбиции на Иран и експанзивната му политика в региона. Междувременно Техеран многократно е заявявал, че няма да приеме нови условия по сделката.

Темата продължава да е предмет на много спорове и ясно и еднозначно мнение не може да се извади. Едно е сигурно обаче - новата политика на САЩ относно Иран ще всее смут в региона и ще налее масло в огъня в много вражди. А дали целите, поставени от Държавния секретар Помпео ще бъдат постигнати чрез "най-големите санкции в историята", ще се види с времето.

Потенциал за това има, особено на фона скорошните протести в страната, които имаха преди всичко икономически искания.

Огромната тежест за иранската икономика, поставена от войните, които страната води извън територията си, идва за сметка на жизнения стандарт вътре в страната, високата безработица сред младите и цялостната бедност на голяма част от населението.

Дали обаче САЩ ще успее да вклини политиката си именно в това слабо място е въпрос, на който все още няма отговор.

 

Най-четените