Webcafe

Истинската разделителна линия между Изтока и Запада в ЕС

Webcafe, по IPS
03.07.2019, 20:15 (обновена 05.07.2019, 12:35)
виктор орбан

Снимка: © Getty Images

Западът винаги е бил отправна точка за източните държави. Целта винаги е била да се навакса изоставането, а икономическата цена на трансформацията се приемаше като необходимото зло на цивилизацията. Възходът на крайната десница в тези държави е част от промяната на политическата психология: отрицанието на нуждата от външно одобрение на напредъка, отрицание на очакванията на Запада.

"Да се борим за Идеята за Европа, защото в противен случай ще я изгубим под наплива на популизма" - това беше доминиращото послание преди Европейските избори през май 2019 г. Това беше посланието и на манифеста на 30 известни и уважавани интелектуалци, публикуван в края на януари. Сред подписалите го бяха хора като Милан Кундера, Адам Михник, Агнеш Хелер и др., които призоваха на "битка за Европа" срещу заплахата от популистите.

Желанието им да дадат силен сигнал за предстоящите кризи беше подкрепено с припомняне на най-тежките времена за Европа. Но повтарянето на абстрактните европейски ценности и употребата на ударния аргумент за катастрофалните последици от нацисткия режим вече не оказва особено въздействие на фона на всекидневните тревоги и проблеми на мнозинството от гражданите на ЕС.

Напротив, последните няколко години показаха, че този подход често създава още по-голямо разделение.

В книгата "Интегрирайте ни първо!" Петра Кьопинг показва причините за този обрат, като дава пример с възхода на крайнодясната "Алтернатива за Германия" в бившите социалистически източни провинции на страната на фона на по-ниската популярност на партията на запад. Нейната теза е, че това се дължи до голяма степен на несправедливостите от периода непосредствено след падането на Берлинската стена - теми, които остават табу за Германия.

Всички политики от прехода към Обединението оставят белег върху местните хора - приватизацията на повечето държавни компании и имоти от западногермански фирми, прилагането на рязък неолиберален подход към икономиката, който би бил политически немислим в Западна Германия по това време, цялостната промяна на работните и жизнените условия "от днес за утре", отношението към "оситата" ("Ossi", от "Ost - изток") като незрели или ретроградни хора, и др. Всичко това радикално влошава оптимистичния дух на промяната, надеждите и динамиката на мирната революция от 1989 г.

Отричането или подценяването на тези проблеми само налива масло в огъня. Но има политически играчи, които знаят как да извлекат ползи от тези настроения.

Те предлагат "фалшива културна преоценка", усещане за морално превъзходство пред Запада и всичко от "западен внос", включително Европейския съюз.

Не само "Алтернатива за Германия" знае как да превърне разочарованието в политически капитал. В Унгария правителството на Орбан е на власт от 9 години, като черпи по-голямата част от обществената си подкрепа именно от този източник. В Чехия евроскептицизмът е във върхова форма. Словакия избра за президент жена с либерални възгледи, която се сблъсква с все повече съпротива от растящата крайна десница.

Защо? Защото случилото се в Германие е приложимо за Източно- и централноевропейските страни по отношение на ЕС.

И тук имаше огромно желание за "връщане в Европа", но то беше възможно само при спазване на правилата, разписани от Запада. Демокрацията стана част от пакет, в който беше включена икономическа несигурност. Рецептата за напредък беше представена с известна арогантност - сякаш източноевропейските народи са се движили в обратна посока през цялото си съществуване.

Този подвеждащ подход беше възприет от влиятелните и образовани елити на Източна Европа, чиято връзка с настроенията и житейския опит на големи части от собственото им население се оказа прекъсната.

Западът винаги е бил отправна точка за източните държави. Целта винаги е била да се навакса изоставането, а икономическата цена на трансформацията се приема като необходимото зло на цивилизацията. Възходът на крайната десница в тези държави е част от промяната на политическата психология: отрицанието на нуждата от външно одобрение на напредъка, отрицание на очакванията на Запада.

Както в Източна Европа, така и в Източна Германия, въпросът "кой печели" от прехода е много сходен. Сред политическата класа на Западна Европа има преобладаващо усещане, че Изтокът е обгрижван достатъчно дълго, без да показва желание за промяна и без да се "отблагодари" за помощта. Въпреки значителните чуждестранни инвестиции обаче източните страни търпят отрицателни последици, които водят до дисбаланси. Цените на имотите, стоките и услугите на някои места достигат нивото на западноевропейските пазари, защото вътрешното производство не може да се конкурира с това на световните гиганти.

Теорията за това, че свободното движение на работниците би компенсирало доходите и цените, до голяма степен се оказва невярна.

Хората не са толкова "мобилни", колкото стоките. Там, където трудовата емиграция наистина оказва ефект, промяната води до опасения от дъмпинг, съответно - до възход на национализма и настроенията против източноевропейските народи (както във Великобритания).

Обичайните макроикономически индикатори изглеждат доста добре за много страни в региона, но не дават никаква представа за качеството на живот. Минималната заплата в Чехия и Унгария, дори коригирана към покупателната способност, е едва наполовина на тази в Германия. Животът на големи групи от населенията в Източна и Централна Европа безспорно се е подобрил от 1989 г. насам, но икономическата несигурност остава, което води до разбираемо разочарование.

Психологията не може да обясни всички структурни и властови дисбаланси. Но едно нещо е ясно: крайната десница не предлага решение. Тя предпочита да се занимава с националната гордост, а не с борбата с неравенството в рамките на Европа.

Противопоставянето на "про- и анти-" европейци е фалшиво и контрапродуктивно. Разделителните линии по-скоро минават между печелившите и губещите от еврозоната и общия пазар, между проспериращите центрове и периферните региони, които са изоставени материално и символично.

Те ще трябва да бъдат запълнени скоро, в противен случай ЕС може да се разпадне. Политическите движения от Изтока и Запада, които искат да се противопоставят на национализма, трябва да изоставят риториката на морализаторите и да намерят език, който да върне темата за намаляване на неравенството между обществата обратно в техния дневен ред.

Oще: великобритания  виктор орбан  европа  европейски избори  ес  национализъм  популизъм  унгария 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 04.07.201922:42

Истината е че Западът в края на 80-те беше в екзистенциална криза, беряха отровните плодове на неолибералната лудост на Тачър и Рейгън - и двамата болни мозъци, завършили живота си в деменция.

Аншлусът на Източна Европа им даде ресурси, включително човешки, образована работна ръка, пазари - най-важното за капитала след ресурсите е пазарът, производственият капацитет на изтока бе предумишлено ликвидиран... всичко това даде на Запада отсрочка от тотален срив от 20-30 г. но вече и това е изядено, кризата от 2008 г. е само увертюрата към икономически армагедон.

Това и виждаме, САЩ, Великобритания и ЕС се разделиха, за да се спасяват всеки за себе си и всеки срещу всички.

Идиоти ни закачиха за тоя влак ЕС и НАТО, който се е засилил към пропаст!
   

оценка

+0 -1