Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гърция ще окрили радикалните партии в ЕС

Също като Ципрас, лидерът на „Подемос“ Пабло Иглесиас не носи вратовръзка. И също като Гърция, през декември Испания може да стане втората страна в Европа, която избира извънсистемна радикална партия да я управлява.

 Вижте в галерията кои са партиите на Стария континент, които получиха коз след референдума в Гърция Снимка: Getty Images
Също като Ципрас, лидерът на „Подемос“ Пабло Иглесиас не носи вратовръзка. И също като Гърция, през декември Испания може да стане втората страна в Европа, която избира извънсистемна радикална партия да я управлява.

Вижте в галерията кои са партиите на Стария континент, които получиха коз след референдума в Гърция
 Подемос – Испания  

 Година на основаване: март 2014 

 Лидер: Пабло Иглесиас, университетски преподавател по политология от Мадрид
 Идеи: Борба със социалното неравенство, бедността и корупцията, противопоставяне на спасителния заем срещу икономии
 Резултати: 7.9% на Изборите за Европейски парламент през 2014 – 5 мандата – 1 200 000 гласове; Регионални избори 2015 – 134 от 1334 мандата, като се явява основно в подкрепа на определени кандидати, смятани за граждански
 Членска маса: 375 000 души Снимка: Getty Images
Подемос – Испания

Година на основаване: март 2014

Лидер: Пабло Иглесиас, университетски преподавател по политология от Мадрид

Идеи: Борба със социалното неравенство, бедността и корупцията, противопоставяне на спасителния заем срещу икономии

Резултати: 7.9% на Изборите за Европейски парламент през 2014 – 5 мандата – 1 200 000 гласове; Регионални избори 2015 – 134 от 1334 мандата, като се явява основно в подкрепа на определени кандидати, смятани за граждански

Членска маса: 375 000 души
Движение „5 звезди“ – Италия

Година на основаване: октомври 2009

Лидер: Бепе Грило, бивш комик, активист и блогър. Самият той се определя като популист

Идеи: Пряка демокрация, евроскептицизъм, борба с корупцията, екологични политики, устойчив транспорт, безплатен интернет, военен неутралитет, еднополови бракове – не може да бъде еднозначно определена като лява партия

Резултати: Парламентарни избори 2013: второ място – 25.6% от гласовете - 109 мандата от 630 в Камарата на депутатите. Избори за Сенат: второ място – 23.8% от гласовете – 54 от 315 мандата.

Избори за Европейски парламент 2014 – второ място: 21.15% от гласовете – 17 от 73 мандата в Европейския парламент.

Членска маса: 88 000 души
Алтернатива за Германия

Година на основаване: февруари 2013

Лидер: Фрауке Петри

Идеи: Евроскептицизъм, национален консерватизъм, миграционна политика, приличаща само способни и талантлини чужденци. За основно реформиране на ЕС, но против еврото - връщане на германската марка.

Резултати: Федерални избори 2013 – получава 4.7% и остава на косъм от представителство в парламента, тъй като прагът е 5%.

Избори за Европейски парламент 2014: пето място - 7.1% от гласовете – 7 от 96 мандата.

Регионални избори 2014: 14 мандата в парламента на Саксония, 11 в Бранденбург. Регионални избори 2015: 8 мандата в Хамбург. Общо има 48 мандата от общо 1857 в законодателните органи на германските провинции.

Членска маса: 22 000
LIVRE - Португалия

Година на основаване: март 2014

Колективно лидерството. На снимката – водачът на листата за европейските избори Риу Таварес, който не бе избран

Идеи: Еко-социализъм, демократичен социализъм, социално равенство, пряко издигане на кандидати в листите, онлайн дебат за предизборни политики.

Резултати: Партията бе регистрирана два месеца преди Европейските избори през май миналата година. Успя да спечели едва 2 на сто, в момента социологическите проучвания й отреждат „тежест“ от около 3 на сто, но Livre не крие амбиции да завземе властта.
 Национален фронт  – Франция  

 Година на основаване: октомври 1972 

 Лидер: Марин льо Пен от 2011-на година, която успешно успя да свали демоничния образ на партията, оставен от баща й Жан-Мари льо Пен. Тя води в социологическите проучвания за президентските избори.
 Идеи: Френски национализъм, евроскептицизъм, протекционизъм, десен популизъм, противопоставяне на имиграцията

борба с корупцията, екологични политики, устойчив транспорт, безплатен интернет, военен неутралитет, еднополови бракове – не може да бъде еднозначно определена като лява партия
 Резултати: Президентски избори 2012: трето място за Марин льо Пен - 17.9% от гласовете. Изборите за Европейски парламент 2014: първо място - 24.86% - 24 от 74 мандата. 

 Членска маса: 80 000 души Снимка: Getty Images
Национален фронт – Франция

Година на основаване: октомври 1972

Лидер: Марин льо Пен от 2011-на година, която успешно успя да свали демоничния образ на партията, оставен от баща й Жан-Мари льо Пен. Тя води в социологическите проучвания за президентските избори.

Идеи: Френски национализъм, евроскептицизъм, протекционизъм, десен популизъм, противопоставяне на имиграцията борба с корупцията, екологични политики, устойчив транспорт, безплатен интернет, военен неутралитет, еднополови бракове – не може да бъде еднозначно определена като лява партия

Резултати: Президентски избори 2012: трето място за Марин льо Пен - 17.9% от гласовете. Изборите за Европейски парламент 2014: първо място - 24.86% - 24 от 74 мандата.

Членска маса: 80 000 души

Гръцкото твърдо „не" шамароса самоуверените европейски бюрократи, които до последния момент вярваха, че Ципрас ще капитулира. Сега той е супергерой, разбива лошите и всемогъщи кредитори под разплакания поглед на строгата господарка Меркел. Шегата настрана, от неделя насам Европа има още един сериозен проблем - не с парите, а с идеите.

От крайната левица до крайната десница, партии от всички ширини и ниши на Стария континент получават златна възможност за изява по примера на обезумялата Гърция, а именно -

партизанско противопоставяне срещу „диктата на ЕС" и германската строга визия за Европа.

За да поздравят герила-премиера и подалия оставка Хекаръл - Янис Варуфакис към Атина са се запътили политици, доскоро определяни като извънсистемни и рискови - от испанската посестрима на СИРИЗА - „Подемос", френската левица, до ирландската лява партия Шин Фейн - формации, които заплашват да вдигнат нова вълна на левия популизъм в Европа.

Ръце потриват и десните - националистите на Марин льо Пен във Франция, британските евроскептици, холандските националисти, движението на италианския популист и бивш комик Бепе Грило, че дори и новоизлюпените по-големи консерватори от ХДС - „Алтернатива за Германия".

Всички те ще се опитат да убедят все повече избиратели в поне една от хипотезите, валидирани с „божествения" гръцки вот: ЕС значи бедност, дълговете може да не се връщат - навреме или изобщо, спасителните програми са робство и могат да се коригират по всяко време и усмотрение, новите правителства не носят отговорност за грешките на старите, европейските закони са тоталитаризъм, Брюксел е като Москва по времето на СССР, с рекламното лице на Ангела Меркел и няма бъдеще в този вид.

Започва игра на утопии и в други държави

От една страна гръцкият референдум окрили безсмислицата, че може да трупаш дългове и след това те да бъдат опростени или предоговорени, защото хората са по-важни от институциите и подписите, както и че еврозоната е междинна спирка, където може да спираш, когато ти харесва.

Това е особено валидно в други, основно южни и също така закъсали държави - в Италия, където държавният дълг е 130% от БВП, в Испания - 97% от БВП със силно ляво движение, във Франция, която в последните дни омекна спрямо Атина, нивото на дълга се доближава до 100% от БВП.

От друга страна гръцкият референдум е силен коз за националистически и евроскептични партии, които казват: „Ето, Европа не успя да се справи. ЕС трябва да умре". Неслучайно и макар без директно да подкрепят СИРИЗА, повехналият Найджъл Фараж възпя „смъртта на Европа", а Марин льо Пен нарече референдума в Гърция „красив и велик урок по демокрация".

Да не забравяме, че в Рим бившият комик и настоящ политически лидер - популист Бепе Грило от месеци настоява за аналогично допитване - да остане или не страната в еврозоната, макар Италия да е третата по големина икономика там. Сега призив към италианците да се поучат от гърците - и да окупират банкоматите, отправя и дясната Северна Лига, бивш коалиционен партньор на Силвио Берлускони.

Всички партии, изградили политическата си линия върху атаки срещу ЕС, могат да се чувстват едно стъпало по-силни и значими. И без това евроскептиците от миналата година се радват на най-силното си представителство в ЕП, а в неделя левите утопии получиха гръцки печат за годност в политическата надпревара.

Очертава се опасна тенденция, насочена срещу основите на европейския проект

Тези партии, преследващи собствена изгода и рейтинг, са готови да нападнат изстрадания с десетилетия процес на европейска интеграция, въпреки че доскоро собствените им държави печелеха от това.

Освен подобни спасителни заеми срещу икономии, държави като Испания, Италия, Португалия и Ирландия имат още нещо общо с Гърция - поне по една СИРИЗА, която хлопа на вратата и чака сгодния момент, за да влезе във властта.

Испания - разместване на пластовете

Испанските леви радикали „Подемос" са най-облагодетелствани от победата на Ципрас, когото приемат като идеологически образец и организират митинги в негова подкрепа още преди да стане премиер на Гърция.

Движението, основано от университетския преподавател Пабло Иглесиас, дебютира преди година и половина на политическата сцена и вече разчупи двуполюсния партиен модел в Испания - на социалистическа партия и на десницата, които до голяма степен избирателите свързват именно с аналогичните спасителни програми за заеми срещу реформи.

Първата жена-кмет на Барселона Ада Колау и 71-годишната юристка Мануела Кармена, която стана кмет на Мадрид, бяха избрани с подкрепата на „Подемос" на местния вот през май. Тогава десницата - Народната партия на премиера Мариано Рахой, понесе невиждана загуба, като на места регистрира отлив на избиратели от 40 на сто.

В момента подкрепата за „Подемос" се движи около 30 на сто, което я прави първа политическа сила, макар и извън парламента. Гръцкият референдум налива още масло в двигателя на радикалната левица, която според мнозина ще спечели следващите парламентарни избори на 20 декември. Според Иглесиас именно подкрепата на „Подемос" за СИРИЗА е довела до още по-твърди действия на тройката спрямо Гърция.

„Подемос" със сигурност се явява ракета-носител и за възхода на още две партии, представящи се като гласът на гражданите и на „възмутените" от безчувствените кредитори и богаташи - „Обединена левица" и десноцентристка „Сиудаданос", приемана като огледало на „Подемос".

Именно „Подемос" и „Сиудаданос" се очертават като партиите, които ще ликвидират доминацията на традиционните партии - десницата и социалистите - процес, който в Гърция видяхме със загубите на Нова демокрация и ПАСОК.

Италия - всички за един

В Италия зад Ципрас застават националистите от Северната Лига - бивши коалиционни партньори в дясното правителство на Силвио Берлускони, популистът Бепе Грило, а също така и опозиционната партия „Левица, екология, свобода". Лидерът й Ники Вендола обеща „солидарност с гръцкия народ срещу касапските икономии, налагани от Брюксел с благословията на Берлин".

„Левица, екология, свобода" участва в различни коалиции със скромен успех, а последната, благословена лично от Ципрас за изборите за Европейски парламент през м.г., прати трима представители в Брюксел.

Движение „5 звезди" на Бепе Грило е втора политическа сила в Италия, а набиращата скорост Северната Лига лансира идеята да работи за референдум като гръцкия.

„Не", подкрепяйки СИРИЗА, каза и Ренато Брунета от партията на Берлускони - Форца Италия, с уговорката, че като цяло не подкрепя измамната „политическа визия и икономическите политики" на лявото правителство в Атина. Но все пак: "Писна ни от тази Европа на евробюрократите, писна ни от германска Европа".

Ирландия - вечните бунтовници

В Северна Ирландия приятелите на Ципрас представляват странна смесица от националистически и леви идеи - от независимост на ирландския народ до легализиране на еднополовите бракове. Шин Фейн първоначално бяха твърдо против ЕС, но в последните две години омекотиха позицията си. Те настояват на евентуалния референдум през 2017-та година за бъдещето на Великобритания в ЕС, Северна Ирландия да проведе отделен референдум.

Лидерът Джери Адамс има повече от интересна биография - бивш бунтовник за независимостта на Ирландия, след това републикански политик, а сега лицето на партия, изповядваща ляв национализъм - и втора политическа сила в Северна Ирландия. Активна е също в Ирландия, като настоява за обединение и независимост от британската Корона.

Адамс поздрави Ципрас за смелия ход с референдума, а гърците - за историческото „Не": „Големият въпрос, пред който днес се изправят всички европейски граждани, е дали имат правото да упражняват демократичен контрол върху решенията, които засягат пряко живота им".

Този цитат най-добре формулира основния аргумент, с които и крайно леви, и крайно десни, и всякакви популистки партии ще атакуват обърканите бюрократи в Брюксел. Какво означава някакъв си договор, ако гражданите не го искат?

Системна грешка или не

Гърция създаде прецедент с двойно предназначение - може да е удобно прикритие за кандидати за слава и спасителен ореол в политика, може и да е инструмент за реформа в критикувания от всички страни ЕС.

Ясно е, че блокът е в политическа криза - понеже еврозоната и финансовата интеграция са политически проект, и буксува в неудобна позиция заради разделения и вътрешни противоречия, заради активната роля на едни и догонващата позиция на други държави.

Пред съюза предстоят съдбовни решения, които изглеждат трудни за прогнозиране - и то далеч не само свързани с Гърция, но няма да сгрешим, ако предположим, че събратя на Ципрас - новата „Oxi" команда в европейската политика, ще имат активна роля.

 

Най-четените