Няма кой да спре Си Дзинпин | webcafe.bg
Webcafe

Няма кой да спре Си Дзинпин

Пиер Хаски, Обс
12.10.2017, 18:40 (обновена 14.10.2017, 11:13)
китайският президент си дзинпин

Снимка: © Getty Images

Понякога международната политика може да бъде много жестока. На 18 октомври ще бъде открит 19-ият конгрес на Китайската комунистическа партия. Пекин е целият червен и е под пълен контрол, а от месеци събитието е плод на многобройни спекулации. Въпросът обаче е по-скоро за това доколко Си Дзинпин владее партийната върхушка и какво е разпределението на силите между клановете и отделните членове. Победата на вожда е сигурна.

Парадоксите на съвремието

В момента САЩ преживяват и моменти на несигурност поради новата политика на Тръмп. Но американските институции са силни и има взаимен контрол на властите, известен като "check and balances".

Китай, от своя страна, продължава да се утвърждава във всички области - освен в правата и свободите, които са в пълен спад след относителен период на напредък. Си Дзинпин, представител на петото поколение управляващи в Народната република, от основаването й от Мао Дзедун през 1949 година, ръководи страната с убеждението, че това е неговият час и Китай сега намира своето централно място в света след отсъствие от век и половина.

Големият парадокс на нашата епоха е, че това развитие на Китай се случва напук на всички теории, излезли през последните 20 години. Едни от тях твърдяха, че икономическото развитие автоматично ще доведе до отваряне на режима, други мислеха, че интернет ще доведе до свободата, а трети отричаха, че страна, считана за подизпълнител на текстилни поръчки в миналото или на електроника със съмнително качество, може да стане родина на иновации. Мнозина отказаха да съзрат в авторитарния режим, който не пипа с мека ръка, способност да развие "влиятелна дипломация" в състояние да се състезава със западните страни.

По тези аспекти наблюдателите сгрешиха сериозно и Китай обърка схемите на по-голямата част от анализаторите, най-вече относно връзката между икономическо развитие и свобода, която мнозина считаха за автоматична. Трябва да се признае, че в началото на 2000-година начинът, по който се развиваха нещата оправдаваше очакванията им, имаше някакъв начатък на гражданско общество с утвърждаването на средна градска класа, която бе по-информирана от преди благодарение на интернет и на възможността да пътува и да учи в чужбина.

Репресиите над гражданското общество

Преди десетина години в Китай на всеки ъгъл на огромната му територия имаше екологични организации, групи за борба със СПИН или в защита на правата. Независими режисьори се възползваха от новите технологии, за да се изявяват по-свободно, а дори в официозите журналистите успяваха да се сдобият с повече свобода.

Но Си Дзинпин, когото някои считаха за реформатор, тъй като е по-образован от предшествениците си, уби още в зародиш този ембрион на гражданското общество. То се превърна в омразна концепция, синоним на "отваряне към Запада". Символ на това затваряне, през лятото на 2015-та година, бе явлението на "босите адвокати" - т.е. адвокатите, които защитаваха най-бедните и жертвите на несправедливости. Защитниците на онеправданите бяха отказани благодарение на стотици арести, отписване от колегията и натиск да се подписват декларации да не се противопоставят повече на системата.

Погрешно бе оценена и способността на иновация от страна на един авторитарен режим. В действителност със системата за смесена икономика - смес от държавен капитализъм и частна инициатива, държана под контрол, Пекин успя да развие "национални гиганти", които станаха първи в света почти във всички области. Появи се цяла вселена от иновативни "старт-ъпи" по модел на Силициевата долина, които доведоха Китай много напред в изследванията на изкуствения интелект, както и в биотехнологиите. Голям напредък имаше и в развитието на електромобили.

От идването си начело на партията през 2012-та година и на страната през 2013-та година, китайският вожд заложи на модернизирането на Китай, без да дава повече в областта на правата. Той се представя, както го окачествява Франсоа Бугон в книгата си "В главата на Си Дзинпин" като анти-Горбачов: прави перестройка без гласност, икономически реформи без прозрачност. Това е абсолютната и вечна власт на Комунистическата партия, понякога лишена от идеологическо съдържание.

Векът на китайското съперничество

Западняците, които очакваха прогресивно утвърждаване на Китай на базата на глобализацията, от 2008 година насам и най-вече от 2012-та, виждат как страната все по-ясно демонстрира своята мощ. Пекин е ангажиран да промени правилата на играта в своя регион, а и извън него.

Си Дзинпин е човекът, убеден до край в правотата на поетия курс, "червения принц", чийто баща е бил революционен ръководител преди да претърпи културната революция. Той има повече власт от който и да е лидер от времето на бащите на комунизма Мао Дзедун и Дън Сяопин. Най-вероятно 19-ият конгрес на Китайската комунистическа партия ще утвърди неговата позиция, преизбирайки го на заеманите постове. Така ще се утвърди и неговата доктрина, която изключва всякаква връзка с "универсалните ценности", считани за западни.

Oще: дзън сяо пин  икономиката на китай  китай  китайска комунистическа партия  мао дзедун  си дзиннип  старт ъпи в китай  човешки права в китай 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.