Подозрението, че за критично висок брой от съвременните западни феминистки сексуалният тормоз над жени има значение само ако се извършва от „привилегировани бели мъже", се препотвърди след масовите новогодишни атаки на имигранти мюсюлмани в Кьолн, Хамбург, Щутгарт, Хелзинки, Калмар и други европейски градове.
Повечето от воините за социална справедливост в публичното пространство не искат и да чуят за бруталните посегателства само защото профилът на насилниците не пасва на техния наратив, в който лоши могат да бъдат единствено конструкторите на патриархалния, капиталистически западен свят.
За модерните феминистки мюсюлманите са жертви на бледолика репресия и някак си не е ОК да бъдат обвинявани в каквото и да е било. Лицемерието, интелектуалното безчестие и двойният стандарт на професионалните медийни, Facebook, Twitter и Tumblr-жертви светна като новогодишен фойерверк в контекста на постоянно разрастващия се скандал след позора в Кьолн.
Повечето вокални коментаторки на феминистки теми, които използват всякакви платформи, за да пласират своите послания за „токсичната мъжественост" този път останаха оглушително мълчаливи.
Доскоро те агресивно и усърдно разпространяваха хаштагове против навика на някои джентълмени да стоят леко разкрачени в метрото, протестираха срещу липсата на женски екшън героини в киното, възмущаваха се от всеки, който нямаше ласкави думи за Брус, пардон, Кейтлийн Дженър и общо взето губеха времето на всички с оплаквания за несъществуващ сексизъм в комфортния, егалитарен първи свят.
Но когато се появи възможност за автентична тревога и адресиране на важни проблеми след масовите варварски опипвания, обиди, унижения и изнасилвания на безпомощни жени на публични места в сърцето на Европа - те решиха да замълчат и да изчакат следващата реклама с модел в спортна форма, за да я заклеймят като патриархален заговор за репресия над онеправдания нежен пол.
Тези от тях, които все пак решиха да се изявят с анализ на ситуацията, недодялано опитаха да масажират разговора във всякакви абсурдни посоки, освен в правилната.
А именно - съществува огромен проблем с културно и религиозно мотивираните сексуални възгледи на притеснително голям брой млади мюсюлмански мъже, приветствани в Европа - и особено Германия - от либералните политически и медийни елити, без каквито и да е било въпроси за тяхното отношение към свободни жени, които не са принуждавани да излизат от вкъщи само с придружител и опаковани в задушаващи черни торби и маски.
В момента отзвукът от безмерно наглите посегателствата в Къолн и други градове на Стария континент доминира световните заглавия и е история номер едно. Не и за модерните западни феминистки.
Ето по какъв интелектуално безчестен, обидно несъстоятелен начин авторката Джесика Ейбрахамс се опитва да обясни и оправдае патологично-мазохистичния феномен с мълчанието на феминистките в статия, чиято мисия е да обори това внушение: „Феминистките са загрижени за защитата на малцинствата и маргинализираните групи. Ако за някои от тях е било трудно да говорят и осъдят събитията в Кьолн защото са били загрижени, че думите им ще окуражат агресията срещу бежанците, аз не мога да ги виня. Вината не е във феминистките, а в хората, които ги карат да се тревожат за такива неща."
Уау! Просто уау. Брилянтно капсулиране на патологията на регресивното ляво - всичко се свежда до политиките на идентичността.
Отношението към твоето поведение не зависи от индивидуалността ти, характера ти, идеите ти и действията ти, а от групата, към която тези колективисти ще те причислят.
Ако си бял хетеросексуален мъж и заемаш повече място в метрото като се разкрачиш - #сексизъм, #убийвсичкибелимъже, #патриархия, #мъжкапривилегия, #шовинистичнисвине, #репресия. Но ако си мюсюлманин бежанец с кафяв цвят на кожата и посегнеш на атрактивно облечено немско момиче на площада в Кьолн защото смяташ, че след като е без придружител и бурка значи си търси секс и е длъжна да ти го даде - „какво толкова е станало, нека не преувеличаваме, нека не истеризираме, това ли ви е най-големия проблем сега, расисти такива".
Страхът на такива хора от това някой да ги помисли за нетолерантни или расисти е по-голям от желанието им за цивилизационно оцеляване, свобода и културно съхранение. Една от водещите съвременни феминистки в англоезичния свят - авторката Лори Пени, написа в социалните мрежи, че не я интересува Кьолн заради расистите, които ще използват случая и ще се отнасят лошо с мюсюлмани.
Всъщност това е мекия расизъм на ниските очаквания. Феминистките и други регресивни левичари прилагат по-нисък стандарт към поведението на определени групи от хора, които те виждат като „маргинализирани, виктимизирани, дехуманизирани". Затова в техния мултикултурен, политкоректен балон видео игрите с разголени жени са по-вредни от реални групови изнасилвания на секс банди из цяла Европа.
Затова трябва да се премълчава сексуално посегателство, ако извършителите му са от малцинство, което е потенциална жертва на расизма на белите мъже. Лошите, бели мъже.
В извратения свят на съвременните феминистки премълчаването на подобни престъпления е оправдано, а символът на репресия в ислямския свят - задължителното покриване на жените - става прогресивен феминистки сигнал за еманципация от сексистките социални конструкции в западния свят. За тях истинските и смислени феминистки като Аян Хърси Али, които рискуват живота си, за да помогнат на милионите насилвани жени и деца в ислямския свят, всъщност са лоши и ксенофоби.
Колко абсурдна антиутопия се опитват да създадат модерните воини за социална справедливост. Падението на съвременния западен хаштаг феминизъм продължава. До следващия повод за масово мълчание.
