Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дара и Радослав - да твориш коледни истории с кауза

Едно семейство, което олицетворява думата "подкрепа" Снимка: Мира Дерменджиева
Едно семейство, което олицетворява думата "подкрепа"

Две неща правят наистина голямо впечатление, когато човек за пръв път прекрачи прага на Академията "Анди и Ая" на столичния булевард "Прага?. Първото е голямата коледна елха в единия ъгъл на основното учебно помещение и подаръците под нея, чакащи да бъдат отворени от децата, които се обучават там.

Второто са самите ръководители на Академията - Дари и Радослав Борисови. Семейството на двамата лъчезарни млади хора е олицетворение на думата "подкрепа" - не само за другите, но и един към друг.

Дари подкрепя Радослав, който е глух по рождение като служи за преводач в ситуации като интервюто с нас, тя бързо трансформира всеки наш въпрос в поредица от жестове, а след това разшифрова за нас, незапознатите с жестовия език, отговорите на своя съпруг.

Радослав от своя страна е подкрепил и продължава да подкрепя съпругата си в едно нелеко, но без съмнение заслужаващо уважение начинание – създаването и развитието на Академията „Анди и Ая”. Това е място, което има за цел чрез иновативни методи да помага на децата с проблеми със слуха да развиват личния си потенциал, да се учат чрез преживяване и игра, а и да придобият повече увереност и самочувствие.

"Искам да обуча деца, които вярват в себе си и в мечтите си. Които могат да постигнат всичко, което пожелаят, и са пълноценни личности", разказва Дари.

Едно от различните неща в Академията са продуктите с кауза, чрез приходите от които се покриват част от таксите за обучение на децата, а на родителите остава да платят останалите от 30 до 50 процента от таксата.

Такъв продукт с кауза са детските книжки от поредицата "Приключенията на Анди и Ая", написани от Дари.

От началото на декември те достигат до деца и семейства в цялата страна, тъй като вече могат да бъдат открити в магазините на Kaufland, а 100% от приходите за всяка закупена книжка от Kaufland се даряват за фондацията.

Главни герои в книжките са глухото момиченце Дара и нейните играчки - жирафът Анди и куклата Ая, които заедно преживяват много приключения. Първата книжка - "Неслучайна среща", се появява в началото на лятото. Последвана е от втора с името "Коледни истории”, която - както може да се очаква - е на празнична тематика.

Интересното при нея е, че вдъхновението за нея е дошло от самите деца. Те са дали "искрата", която Дари Борисова развива в завършена история, илюстрирана от Борис Бъндев (чиято непохватност от своя страна е вдъхновението зад преплитащия краката и врата си жираф).

Дари дава пример с едно от децата в Академията - 7-годишната Александра, която в предното си училище не се разбира със съучениците си. Тази истинска история има своето отражение в книжката и е придружена с урока, че "независимо кой си и къде си е важно да имаш приятели и да бъдеш приеман такъв, какъвто си".

Книжките са били спонтанна идея. Първоначално всичко започва с намерението да се разработят герои и система, която да обучава бебета на жестов език. Работата по нея продължава и сега, но е взето решение, че преди да се стигне до по-времеемката и финансово тежка част от инициативата, героите трябва да бъдат утвърдени сред децата. Така сценариите за първите видеоклипове стават основата на първата книжка, която първоначално се разпространява главно в София - сред служителите на големи компании, както и за деца в някои детски градини и училища.

В лицето на Kaufland България Дари и Радослав намират това, което търсят - партньор, който да е достатъчно голям, вече утвърден на пазара и е социално отговорен.

Така през декември "Неслучайна среща" и "Коледни истории" се продават в 58-те обекта на Kaufland в цялата страна. Част от приходите ще отидат за потребностите на децата от глухата общност, които се обучават в Академията, и за развитието на нови методики за тяхното обучение – поредната подобна кауза, с която компанията се ангажира.

А за семейство Борисови Академията "Анди и Ая" е кауза и заради техния личен път. Двмата се запознават през 2004-а в НАТФИЗ, където Радослав следва актьорство на пантонимния театър, а Дари работи като преводач. Тя самата е от семейство на глухи родители и от малка владее жестовия език и мечтае да стане учител. С оглед на семейната си история се колебае дали всъщност не иска да помага на деца с по-специални потребности.

"Животът ми беше отредил  да помагам на глухи", отбелязва сама.

Въпреки това на няколко пъти се отказва от работата с глухи хора не заради друго, а заради менталната нагласа на някои от тях да гледат на себе си като на жертви. Срещата с Радослав променя това й виждане - в него тя вижда "борбен човек", който цял живот се е справял с предизвикателствата на нелекия си живот. При него, подобно на децата, с които двамата работят днес, това жертвено мислене отсъства.

След няколкогодишно приятелство двамата стават семейство и са заедно вече 11 години. През 2017-а Дари решава най-накрая да реализира една своя идея.

В продължение на седем години тя работи в частен център за глухи в София, но "нещо й липсва" - иска й се да опита нещо по-различно и иновативно, което в крайна сметка се оказва Академията "Анди и Ая".

Радослав застава зад нея като той също има лична мотивация - не иска глухите или слабочуващи деца да имат неговия живот, а желае да имат повече възможности.

Днес в Академията се обучават 30 деца. Едни посещават групови занятия, а друга част са на индивидуално обучение. Общото е, че подходът към тях е такъв, че да комбинира комуникативните умения с логическо мислене, познаване на изкуството и новите технологии.

В академията използват не само готови платформи за обучение, но и такива, които са разработени специално за "Анди и Ая" от сестрата на Дари - Ивелина Стоянова, компютърен лингвист в БАН.

Доказателство, че Дари и Радослав са на правия път, е наградата, която получават от Столична община - за най-вдъхновяваща и въвличаща социална услуга. Когато идва време за снимки с грамотата, Дари придърпва до себе си Албена - майка на две деца, която също е с увреден слух и която се обучава и работи с децата в Академията. Тя е един от примерите за това колко близко си сътрудничат Дари и компания с родителите.

"Да въвлечеш хората, с които работиш - родителите, децата - е много ценно. От друга страна, да имаш награда в сферата на социалните услуги е значимо, защото имаме нужда от все повече такива социални услуги", коментира Дари.

Тя отбелязва, че обществото в България няма грешна нагласа към хората с увреден слух, даже напротив. Радослав дава пример за това с разказ от работата си в намиращ се наблизо фреш бар. Понякога той остава сам там и му се налага с жестове да обясни на клиентите, че не ги чува.

Хората проявяват разбиране, след което двамата - клиент и продавач - заедно търсят и намират начин да комуникират. Без значение дали ще е с посочване на желания продукт, екрана на монитора, прости жестове, че дори с писане, ако се налага.

Когато Дари е при него в такива ситуации, Радослав не й позволява да превежда. Не само, че успява да се справи с комуникацията с клиентите сам, но и те си тръгват вече научили няколко основни жеста, а понякога и удивени от това, че той работи така успешно въпреки липсата на слух.

"Глухотата не е пречка за човек да бъде образован, да постигне всичко, което иска. Глухотата не е болест. Това е важно да се отбележи, защото хората имат грешна представа", обяснява Дари, която преди повече от една година също е загубила част от слуха си.

Но въпреки добрите примери, семейството зад Академия "Анди и Ая" обяснява, че в България има в каква насока да се работи що се отнася до достъпността за глухите хора. Дари посочва, че от една страна е важно институциите, бизнесът и малките социални предприятия като тяхното да работят ръка за ръка.

Радослав обръща внимание на това, че в България трябва да се признае жестовия език и да спомогне за популяризирнето му.

В момента ситуацията е такава, че много хора с проблеми със слуха са ограничени в достъпа си до институции като болница, полиция и съд. Радослав дава пример с това, че не може да извика линейка - било то за себе си или друг пострадал човек. Ако стане свидетел на престъпление, не може да сигнализира на полицията. И най-малкото - при спешен случай, не може да обясни на лекаря какво точно го боли.

Решението са повече преводачи от жестовия език и повече достъпност. Според Борисови страната ни изостава доста в това отношение в сравнение със САЩ и други европейски държави.

Но остава оптимизмът, а покрай коледните празници и историите на хора със сърца като техните той е от голямо значение. Двамата планират да прекарат тази Коледа в дома си и за поредна година да спазят всички обичаи и ритуали, свързани с празника.

"Традициите са нещо, което е хубаво да предадем и на следващите поколения", посочва Дара.

Когато става дума за подаръци, Радослав се шегува, че е сложил нейния подарък под елхата в Академията - там, където са и тези за децата. Самата Дара отбелязва, че двамата се стараят да не си правят подаръци само за Коледа, а и да се изненадват и без поводи, а и да си създават поводи и нови традиции.

Като такава нова традиция тази година взимат решението да украсят голяма елха в Академията. Децата сами помагат в това и дори изработват някои от играчките, които сега висят от дръвчето.

Коледните и новогодишни празници обаче са време и за пожелания. На себе си Дара и Радослав пожелават здраве и любов. На възпитаниците на Академията Радослав пожелава здраве, късмет и щастливо бъдеще. После допълва - да продължават да вярват в чудеса и Дядо Коледа.

"Аз им пожелавам преди всичко да щастливи с това, което имат, и с това, което са. И да се радват на малките неща", допълва Дара.

Разделяме се с усмивки и пожелание за успех на тяхната благородна инициатива. Защото се усеща, че въпреки многото, което са постигнали с Академия „Анди и Ая”, те искат да направят още много за децата. Но за тези планове ще се говори друг път - както отбелязва Дара, "следва продължение...".

Едно е сигурно - вече се работи по трета детска книжка, която може би ще излезе още през април 2019-а.

А светлините на елхата в основното помещение на Академията продължават да премигват, докато десетките подаръци под нея кротко чакат как след няколко часа децата ще започнат да ги разопаковат, щастливи от подранилото посещение на Дядо Коледа.

 

Най-четените