Коледните писма на Дж. Р. Р. Толкин | webcafe.bg
Webcafe

Коледните писма на Дж. Р. Р. Толкин

Александра Гюзелева-ШаниАлександра Гюзелева - Шани
23.12.2016, 17:48 (обновена 26.12.2016, 15:30)
Дж. Р. Р. Толкин

Снимка: © Getty images

Толкин би ви го казал, а и би се подписал „Твой дядо Коледа"

Коледа е идеалното време да ви заболи зъб. Да ви тръшне грип. Да лежите болен и да се чувствате нещастен, защото болката , тъгата и самотата се усещат най-силно през празниците.

Ако сте здрав и разполагате с пари, всичко ви е наред, но вие знаете, че това е само привидно и има безброй начини да се почувствате зле. Принасяйки се в доброволна жертва на предколедната треска и създавайки куп излишни напрежения.

Дали ще успея? Купих ли достатъчно големия подарък и заложих ли адекватна част от доходите си за изплащането му през следващата година?

Дали ще се справя? Листата на зелето май не стават за сарми, всички роднини ще дойдат , а аз ще се изложа. Салфетките подхождат ли на цвета на покривката? Червените свещи свършиха, няма да намеря. Ами ако бобът загори?

По-добре да навия алармата за 5 сутринта и да свърша малко работа, така ще ми е по-спокойно утре.

На следващия ден отново не ви е по-спокойно. Отметките в списъка са намалили задачите с няколко, но те незнайно как са се увеличили двойно. Помните, че е трябвало да се обадите на някого, но вече не помните на кого.

Телефонът ви непрекъснато звъни.

Не, няма как роботите, които поръчахте, да бъдат доставени, най-рано преди Нова година, по-вероятно да е след това, сама разбирате, че при такава специална доставка...
Какво й е специалното на доставката?!...

Само в Япония са налични исканите от вас играчки!!!

Докато водите тези разговори, оглеждате дреха с намаление и се чудите дали е по-добре да купите къс, но на изгодна цена пуловер за ваш роднина или съразмерен, но по-скъп. Имате чувството, че изпускате нещо.

„Скъпа моя Присила,
Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж , тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа „довиждане", поне донякъде - но няма да те забравя."

Коя, по дяволите, е Присила? Не сте се чували с нея.

Не, купили сте и книга, и в цялото бързане сте отгърнали на последната страница, за да разберете как свършва.

„Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма, и се надяваме по-късно да се върнем при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца......
Много, много обич от твоя стар приятел
Дядо Коледа"

Каква е тая лиготия? Известен автор, но тези сантиментални глупости дори децата няма да ги четат! Защо я купихте?! На кого ще я подарите?

Книгата е за вас, но още не го знаете.

Сядате да си починете между отметките на изпълнените задачи и реципрочното им нарастване и я прочитате.

Дж. Р.Р. Толкин пише писма до своите четири деца от името на дядо Коледа в продължение на двадесет и три години.

Измисля истории около подготвянето на подаръците, белите на помощниците, битките с онези, които искат да провалят Коледата, рисува премеждията и героят му пише с треперещ почерк, било от студ, било от старост.

Авторът на „Хобит" и „Властелинът на пръстените" създава приказка, която никога приживе не публикува, тъй като тя е за неговите деца. Отговаря веднага при получаване на писмата до дядо Коледа, дори ако те са изпратени нетърпеливо още през октомври.

При доставяне на подаръците в чорапчетата също оставя бележка. Дядо Коледа е бил в дома. Знае какво се случва в семейството и с охота споделя за собствените си болежки или неприятности.

„Предайте на баща си, че ми е мъчно за очите и гърлото му - и моите очи веднъж пострадаха много лошо от снежна слепота, което става като гледаш директно огрян от слънцето сняг".

Толкин винаги пише, дори и болен.

„Боя се че тази година не ми остана време да ви нарисувам картинка. През ноември си навехнах ръката, докато пренасях тежки кашони в избите, и се наложи да започна да пиша писмата по-късно от обикновеното, а ръката ми все още се изморява много бързо".

Лека-полека тримата синове на Толкин порастват и престават да очакват писма и подаръци . Дядо Коледа малко се натъжава.

Последното писмо е от 1943 година до дъщерята Присила по време на Втората световна война. „

„Пратениците ми съобщиха, че хората наричат тази година"мрачна". Сигурно имат предвид нещастна - и е точно такава, боя се, на много места, където особено обичах да ходя, но много се радвам да чуя, че ти все още не си нещастна. Недей и да ставаш! Аз съм все така жив и скоро ще се върна, по-весел от всякога. В моята страна няма беди, и макар запасите ми да намалят все повече, се надявам скоро и това да се оправи."

Затваряте книгата. Благодаря ти, Толкин, за подсещането, че Коледа е в очакването, в подготвянето с радост, в уловените мигове. Дори когато сме пораснали и преди децата ни да пораснат. Понякога и въпреки бедите.

Във виковете на децата :"Благодаря ти, дядо Коледа!"

Не бързайте да идва, а и да отмине празникът. Толкин би ви го казал , а и би се подписал „Твой дядо Коледа".

Oще: „писма от дядо коледа” от дж. р. р. толкин  дж. р.р. толкин  идея за подарък  книга  коледа  коледно настроение  писмо към децата на толкин  писмо от дядо коледа  празници  твой дядо коледа  толкин 


Още от XMAS Cafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани