Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ало... чуваш ли какво ти казвам?

Това се казва да изведеш смартфона си на вечеря. После защо жена ти се сърди
Те са излезли на среща... с виртуалните си приятели
От няколко години насам най-интересното нещо в метрото е смартфонът
Защо е нужно да говорим?
Не че не я обича, просто спешно трябва да си провери пощата
Среща от третия вид
По-добре да си лафим през чата
Моят смартфон е много по-добър от твоя смартфон
Смарт парти
Ако не друго, поне откакто има смартфони по улиците е доста по-тихо
"Здрасти, получи ли ми съобщението?"
В обедната почивка...

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно: става ни все по-трудно да общуваме един с друг. Но не защото няма какво да си кажем с приятелите и познатите.

Просто вече разполагаме със смартфони.

A това, ако може да се вярва на скорошно изследване, проведено от професори по психология от Технологичния университет в Блексбърг, Вирджиния, означава, че способността ни на "нормален" разговор драстично спада.

Макар и да имат високо, както комуникативно, така и чисто символно, значение в напредналите технологично общества, мобилните устройства причиняват особени психологически отклонения.

Отдавна вече не е тайна, че при наличие на смартфон под ръка, хората изпитват постояна нужда да търсят информация, да проверяват комуникациите си и да насочват своите мисли към други хора и светове, вместо да присъстват тук и сега.

Това мнение споделят и учените от университета под ръководството на психолога Шалини Мисра, в описание на резултатите от споменатото изследване, публикувано в списание Environment and Behavior.

В 21 век действително подобна констатация не е новина.

За първи път обаче свързаното с технологиите "разсейване"е доказано експериментално.

Мисра описва ситуацията по следния начин: "Хората стават напълно завладени от идята да поддържат така наречените "хоризонтални" връзки, които са съмнителни по стойност и са с хора, които нямат реален образ.

Често всичко това се случва чрез смартфона, който играе ролята на един вид "портал" или платформа за комуникация.

Натрапчивият импулс да се проверчват телефоните и нуждата винаги да си свързан с „хоризонталната" мрежа може да принуди хората да се оттеглят от действителността, а и създава силно възмущение сред приятели и семейство".

Експериментът, с който психолозите от Вирджинския технологичен университет доказват тази теза се състои в следното:

Те разделят 200 посетители на голямо кафене на 100 двойки.

Поставят задачата на двойките да разговарят в продължение на 10 минути по две общи за всички теми -едната по-невинна: доколко е уместно да купуваш пластмасова елха вместо истинска за Коледа, а другата - по сериозна: обсъждане на най-важните изминали събития от годината.

След това наблюдават участниците по време на 10 минутен разговор по някоя от темите, като не записват онова, което участниците си казват, а записват

колко пъти някой поглежда или рови в телефона си по време на разговор.

В 29 от 100-те групи е имало такъв случай. След разговора, участниците са помолени да попълнят анкета, с която да опишат колко близък са почувствали човека, с когото са разговаряли и колко добре са го опознали.

Онези, които са поглеждали или са се заигравали със смарфона си, категорично са почувствали минимална симпатия към другия човек.

Без значение от пола, възрастта и етническия произход на участниците, резултатите са недвусмислени: използвалите смартфон са показали ниски нива на удовлетвореност от разговора. Изненадващо е, че темата не е била от значение.

Психолозите, ръководени от Мисра отиват по-надалеч в заключенията си.

Те доказват, че присъствието на телефон на масата и неговото използване засяга в по-голяма степен близките хора, отколкото далечните познати. В двойките, които са се познавали много добре, присъствието на смарфона е имало доста по-значителен негативен ефект върху качеството на разговора.

В заключение психолозите твръдят, че смартфоните се отразяват зле на живата комуникация именно защото

заради тях е лесно да се изпуснат важни знаци на общуването, като например изражението на лицето на събеседника или промяната в тона му.

Когато хората се вторачат в телефоните си, има съответно и много по-малък контакт очи в очи, а именно той е ключов за по-добрата комуникация.

С една дума: смарфоните долу! И стига с това виртуално общуване.

В галерията можете да видите снимките от блога BABYCAKES ROMERO, на които са показвани хора, които напълно са се отдали на компанията на своите телефони, докато уж се очаква да комуникират със събеседника си.

 

Най-четените