Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Моят балкон е моята крепост

Харесва ли ви? А може да е много по-различно Снимка: Тathei's
Харесва ли ви? А може да е много по-различно
"Соларен парк" на терасата на панелен блок в жк Тракия
"Соларен парк" на терасата на панелен блок в жк Тракия

В разгара на световната финансова криза се появи изумителната новина, че варненци са започнали да отглеждат кокошки по балконите, за да спестяват пари за яйца. После една велика снимка от панелен блок обиколи социалните мрежи - онзи простор за суджуци и луканки, който може да бъде създаден единствено от човек с голям размах, натикан в малко пространство. А такива се оказват доста хора, достатъчно е да обърнете взор далечен към висините на етажната собственост.

Балконите у нас задължително са натоварени с полу-промишлена функция, те обслужват определена цел и рядко се използват просто ей така за следобедна кафе пауза или съботна вечеря с приятели. Направо не е за вярване колко много употреби може да се измислят за няколкото квадратни метра площ, която съвременно се явява и един от основните източници на междусъседски войни.

Достатъчно сме гледали по телевизията батални сцени и остри псувни, заради смърдящ бидон с кисело зеле, наводнения - да, от пералня, изтупано килимче върху нечие бельо, пернати „домашни любимци" и кражби, а наскоро в публичното пространство бе широко отразен странният случай на 80-годишната г-жа Рангелова от Пловдив, която опита да среже въжето на алпинист, докато санира апартамента на съседите.

Но да се върнем на приложенията на балкона и тяхната приложна фантастика

Навярно сте виждали малокалибрени инсталации на домати, лук или люти чушки в саксии, монтирани по стотиците тераси на панелните мастодонти. Пресен магданоз между петуниите е нещо като стандарт за всяка уважаваща се домакиня с десетилетно реноме - и винаги с безценната подправка на една ръка разстояние.

Или по примера на 75-годишния пенсиониран инженер от Пловдив, който е маскирал терасата си като електроцентрала с 40 (четиридесет) соларни панела, за да захранва гарсониерата си с ток, вместо да плаща на ЕРП-тата като съседите си (вижте в галерията).

В общия случай балконите са превърнати в домашен антиквариат. Това като че ли е най-често срещаното им приложение - в склад за ненужни вещи. В междинно преходно пространство преди кофата за боклук, в състояние на покой, което може да продължи с години. Там са износените обувки, раклата от соца, опразнени бутилки, старият „Раховец".

Всеки, който е живял в панелените джунгли на големите градове, знае, че когато излезе на терасата си, рискува да влезе в нечия друга. Или ще се гледа със съседите от отсрещния блок, или ще се слуша със "съкилийниците" си отляво, отдясно, отгоре или отдолу. Което отнема от романтиката на балкона, да си признаем.

По правило колкото по-голям е балконът, толкова повече функционалности има. Но дори по-младите поколения, дори в новопостроените квартали и кооперации са неспособни да избягат от правоъгълните саксии с керемиден цвят, където завъждат въпросните петунии, разновидности на фикус или бръшлян (някои много държат на здравеца), растящи над раираната зелено-бяла конфекция на тенти.

Балконите са лишени от внимание, независимо от останалата част на дома

И въпреки цялата им неприветливост, те не се отварят, те се затварят. Поставят им се решетки, за да не нахълтат крадци. Зазиждат се, за да добавят още 2-3 квадратни метра площ към апартамента. Остъкляват се - за да не избяга топлото, и тъй като това досега ставаше без план и разрешение, да не споменаваме естетическите рефлексии върху градската среда, е крайно време тази „нормална българска практика" да се забрани.

Както и цялото долно бельо, чорапи, анцузи, изобщо всички накичени от чувство за собственост по фасадите чисто прани одежди, предизвикващи искреното учудване на всеки другоземец. Все пак, в едни други европейски държави глобяват за такова нещо.

Но ние знаем най-добре как да управляваме балконите, защото са наши - и ако решим да ги преброяваме или нещо от сорта, вероятно ще се окаже, че най-голямото „застрояване" е по продълженията на кухните и спалните за глътка чист въздух.

Шегата настрана - балконите са опасни

Дългогодишното неглижиране и манталитетът „аз съм си у нас, ще правя каквото си поискам" превърнаха балконите в убийци. В последно време фокусът е върху асансьорите, но това не означава, че терасата на 30-годишния ви блок е в цветущо състояние.

Тук имаме двоен проблем - доста неприятна комбинация от липса на правила и типичното нашенско „уреждане" на балкона да не седи празен. Резултатът представлява опасност за живота и здравето на хората. Но да не бъдем песимисти, има и добри примери.

Има и светлина в тунела. Хубавото е, че в интернет и търговската мрежа циркулират доста добри идеи как да превърнете балкона в място за отдих и почивка по вас вкус.

Решения има много - градина на високо, място за полягане, чудесен кафе бар, дори библиотека. Балконите могат да бъдат и работни места на открито, място за събиране с близки хора, а не непристъпна крепост или портативно мазе на една ръка разстояние. Затова - излезте на въздух, изтегнете крака, вадете бирата и нека лятото започне сега.

 

Най-четените