Американската икономика - през очите на българина-неикономист | webcafe.bg
Webcafe

Американската икономика - през очите на българина-неикономист

Григор Гачев 04.09.2012, 13:30 (обновена 04.09.2012, 14:50)
пари, долар

За чия сметка е забогатяването на малкото свръхбогати

Както е известно, в България всички разбират от медицина и футбол. А по съвместителство и от политика, икономика и всъщност всичко друго на света.

Така и аз. Много разбирам от икономика. Чак ум да ви зайде!... ;-) И поредната ми философия е за проблемите на американската икономика.

Големият проблем на САЩ според мен са - дръжте се - ниските данъци за богатите.

Често се твърди, че те трябва да се понижават, за да се създават работни места. На първо чуване звучи разумно. Но е добре човек да вярва на очите си повече, отколкото на ушите си, а моите очи казват, че резултатът е точно обратният. През годините, когато богатите плащаха солени данъци, САЩ процъфтяваха икономически (включително и цените на здравеопазването и другите подобни услуги бяха към пет пъти по-ниски, дори като се отчете инфлацията, а качеството му беше поне като сегашното, ако не и по-добро, ако се отчете научния напредък).

От Рейгън насам данъците на богатите бяха орязани към 3 пъти, а работни места се създават малко и предимно в Китай. Икономиката прогресивно закъсва, средната класа се топи и нормални неща поскъпват ненормално, без зад това да стои повече качество. Случайно ли е съвпадението?

Дали е справедливо данъците на богатите да са високи или ниски може да се спори до края на света. Според мен разликата е в изходните ценности на спорещите, а правилният отговор... няма значение. Има значение дали икономиката върви добре, или не. Където икономиката върви добре, нещата са добре дори ако данъците не са перфектно справедливи. Където икономиката върви зле, нещата са зле дори ако данъците са най-справедливите.

Икономиката е като машина, примерно като автомобилен двигател. Направена е не от метал и механични взаимоотношения, а от пари и финансови взаимоотношения, но дълбоко базовите принципи са същите. Една машина се вълнува не от какво е справедливо, а при какви условия режимът й на работа е оптимален, при какви е неоптимален, и при какви не работи изобщо. Да сипеш абразив в маслото на един двигател може да е по някаква причина най-справедливото нещо на света, но той ще спре да работи. Същото важи за обществото, държавата и други "нетипични" машини.

Пазарната икономика е съградена върху пазара, оттам и името й. А пазарът работи оптимално при статистическо разпределение на обектите и субектите на него. Например разпределението на богатството е оптимално за икономиката, когато е по кривата на статистическото разпределение, наричана още Гаусова крива - малко бедни, малко богати, много средна класа. Емпирично отдавна е забелязано, че здравата икономика се прави от здрава средна класа: това е причината. Законът, който стои зад това наблюдение. (От значение е далеч не само то, просто го давам като пример какво ще рече статистическо разпределение.)

В САЩ за последните 30 години се развива точно обратното - свръхбогатите и бедните растат като процент и съответен вид влияние, средната класа се топи. Което пък е единствено логичният резултат от намаляването на данъците за богатите. И някои от тях го осъзнават. Когато един Стивън Кинг пише "Обложете ме с данъци, защото съм богат", това може да се отдаде на художествен хуманизъм. Но го казва и Уорън Бъфет, който надали е станал един от най-богатите на света с художествен хуманизъм. Само идиот не би се замислил дали лисицата от Омаха не е разбрала поредното нещо, за което повечето други още не сме се сетили.

Парите в капиталистическата икономика текат както от бедни към богати ("нагоре", trickle up), така и от богати към бедни ("надолу", trickle down). Потокът нагоре обаче превишава многократно потока надолу. Обратното е приказка за наивници на всякаква възраст. Причината е следната:

Още Маркс се е усетил, че перпетуум мобилето, което от малко блага създава много блага (т.е. от малко пари - много пари), се нарича труд. Всяко наемане на работа е продажба на труд срещу пари. Тъй като работата създава от малко пари много пари, има как сделката да е взаимно изгодна - работникът да получава повече пари, отколкото влага чрез труда си, а работодателят да получава повече пари от този труд, отколкото плаща за него. (Това правило е опростенческо, тъй като икономиката се състои от много повече взаимоотношения, отколкото тези между работодател и работник, и печалбата се разпределя между всички тях, и може да се измести към кои да е. Например банкирането не е пряка покупко-продажба на труд, но в определени условия може печалбата да отива в него, а работодателят и работникът да са на границата на загубата. И т.н.)

Въпросът е накъде е изместен балансът на печалбата. Когато предлагането на работа превишава предлагането на труд, работата поевтинява, а трудът поскъпва - балансът на печалбата се измества към работника. Когато предлагането на труд превишава предлагането на работа, е обратното. В различните професии и браншове положението е различно, но като цяло в реалната пазарна икономика предлагането на труд обикновено превишава значително предлагането на работа. Съответно, балансът на печалбата като цяло е изместен в полза на работодателя. (Ако в друго важно икономическо взаимоотношение някоя от страните стане дефицитна, печалбата може да се измести от работодателя към нея, и т.н.) Резултатът е, че дебалансираният пазар на труд, работа, финанси и т.н. в крайна сметка води до дебалансиране на печалбата в нечия полза.

Дебалансът на печалбата става още по-критичен, ако се вземе предвид, че човек харчи част от спечеленото, за да издържа себе си. На теория в съвременното общество може да се просъществува с нищожни средства - парче хляб на ден и кашон под някой мост за жилище. На практика обаче няма как да си част от обществото (и да можеш да печелиш), ако не поддържаш определено ниво на разходите. За различните обществени групи това ниво е различно, но е различно и нивото на приходите, които могат да бъдат получени в различните групи, и в повечето случаи двете вървят в една и съща посока.

Почти винаги обаче в групите с по-високи приходи е реално да бъде поддържано ниво на разходите, което е по-нисък процент от нивото на приходите. В САЩ например тези, които изкарват $25 000 годишно, трябва да харчат около 20 000, за да не изпаднат по-надолу и да станат клошари. Тези, които изхарват $1 000 000 годишно обаче спокойно могат да минат с около 200-250 000 разходи. На първите им остава излишък от $5 000 годишно, на вторите - около $750-800 000. А този излишък е, който може да бъде инвестиран в развитие и подобряване на перспективите - иначе казано, той е реалното богатство. Затова и малка разлика в печалбата може да води до голяма разлика в реалното богатство.

Как това влияе върху кривата на разпределението? В някои теоретични случаи, примерно ако предлагането на работа масово превишава предлагането на труд, изкривяването на кривата на разпределение на богатството е по-слабо - печелят добре мнозинство, бедните са малцина, а свръхбогати е много трудно да няма съвсем в пазарна икономика. В повечето случаи (на практика всички реални) обаче забогатява нищожен процент от хората. Свръхбогатите получават значителен процент от икономическите ресурси и влияние. Съответно, при тях кривата на разпределението е изкривена повече.

Като капак, стои въпросът за чия сметка е забогатяването на малкото свръхбогати. Не е от свръхбедните - на босия цървулите... Има как да е единствено за сметка на средната класа. Резултатът е изкривена крива на разпределението, понякога дори обърната: много свръхбедни с нищожно количество пари и икономическо влияние, малко свръхбогати с почти всичките пари и влияние, малко средна класа с пренебрежимо влияние.

При изкривено разпределение механизмът на свободния пазар няма как да работи оптимално и икономиката страда. Колкото по-далече е кривата от Гаусова, толкова по-зле е икономиката. Причините винаги са някакви конкретни, често наглед несвързани, но винаги ги има. (Точно както различните вечни двигатели не работят по напълно различни наглед причини, но винаги не работят. Просто законът за запазването на енергията е абстрактен и в по-конкретни случаи се изразява чрез по-конкретни закони.) Могат да са поява на картели, олигополи и монополи, на лобита на богатите, на корупция от български мащаби, на какво ли още не, но няма как да ги няма или да не пречат, точно както противоречащ на законите на физиката двигател няма как да работи.

За да не се получава този ефект, пазарните икономики предвиждат механизми, които да му противостоят. Такива са например антимонополните закони. Други такива са законите, които не позволяват наследства над определен размер или ги облагат с много тежки данъци. Най-добре изпитаният и с най-силно коригиращо влияние е пропорционалното данъчно облагане. Има и много други.

Не е ли достатъчно мощен механизмът, който преразпределя парите обратно надолу, анти-гаусирането на разпределението става неизбежно, а оттам и закъсването на икономиката. Свръхбедните стават все повече, процентът средства под контрол на свръхбогатите нараства. И двете неизбежно са за сметка основно на средната класа - тя намалява както като процент от населението, така и като влияние от всеки вид. Сходно стават все по-неблагоприятни и останалите условия за работа на пазарната "машина". Съответно, работата й става все по-неефективна. В особено крайни случаи свръхбогатите придобиват властта да установят практическа или дори юридическа изолираност и поставеност над останалите. Резултатът е някаква форма на феодализъм.

Означава ли това, че за да работи икономиката добре, трябва да се налага уравновиловка и социализъм? Не, естествено. Просто трябва да се вземат мерки, които се грижат да запазят статистическото разпределение на икономическите субекти. Вътре в него има предостатъчно място и за богати, и за бедни - кой каквото си е заслужил. Важното е да се спазва като цяло. Преразпределението надолу на изтичащите нагоре пари е една от мерките за запазване на статистическото разпределение.

... Може ли да се спазва балансът без държавна намеса? Надали. Но не виждам причини тя да трябва да бъде избягвана. Никой нормален не вижда нужда примерно отбраната срещу нападение от друга страна да става без държавна намеса - очевидно държавата не е априори зло, просто си има показанията и противопоказанията. :-) Въпросът е да не се създава база намесата ѝ да се използва именно и точно за нарушаване на въпросното статистическо разпределение - например като се фаворизират едни и подтискат други, като се създава почва за корупция и т.н.

Повечето съществуващи инструменти за държавна намеса срещу изкривяването на икономиката са създадени именно в САЩ, и именно за опазването на свободата на пазара. Антикартелното и антитръстовско законодателство, например. Конфискуването на частна собственост там, където тя се е превърнала в средство за пречене и изнудване на останалите. Тежките данъци върху унаследяване и върху най-богатите също са американско нововъведение... Надали има нужда да изброявам още - идеята е ясна.

И е вършила работа неведнъж. В края на 19 век голямата част от влиянието в САЩ се оказва съсредоточено в т.нар. "robber barons". Резултатът е рязко забавяне на започналата преди това експлозия на продуктивност и нововъведения. Проблемът е преодолян чрез т.нар. "прогресивна ера" - комбинация от агресивно журналистическо разследване на мафиотските практики и от прилагане на антитръстовски и подобни закони при управлението на Рузвелт. (Те са приети десетилетия по-рано, но при него започва реалното им прилагане.) През 1950-те години САЩ, въпреки многократно по-големите си икономически ресурси, не смогват да надконкурират съсипания от войната Съветски съюз - реално могъщото им дръпване напред започва при Джон Кенеди и набира пълна скорост при Линдън Джонсън.

(Често казвам, че президентът, който разгроми СССР, не е Рейгън - това е Линдън Джонсън. Когато Рейгън идва на власт, съветската система вече смърди от гниене и рухването й е въпрос единствено на време. Леснотата, с която Горбачов въведе перестройката, го доказва. А това гниене идва именно от обезнадеждаването на соц-гражданите от строя си пред лицето на истинските демокрация и свобода. Тези истински демокрация и свобода ги нямаше по време на маккартизма и Комисията за анти-американска дейност. Съответно, по това време твърде малко хора в соц-държавите симпатизираха на Запада. Катастрофалното разочарование от социализма дойде, когато Западът демонстрира какво значи истински граждански права и свободи - а това стана при Джонсън.)

Изкривяването на икономиката изкривява и обществото на САЩ, и така се отразява и на държавните им институции. Ричард Столмън наскоро каза: "През седемдесетте имахме дума за такива като Обама - наричахме ги републиканци." Сегашният състав на Върховния съд на САЩ е най-консервативният в историята им - по-консервативен от предишния, който на времето си беше най-консервативния в историята им... Бих могъл да изброявам още много, но надали е нужно. Който има очи, е видял - освен ако иска да не го вижда.

Тревожи ли ме това? Определено. Идеята за САЩ като светило на гражданските права и свободи на света може и да е лъжа, но много хора вярват на тази лъжа и тя ги крепи в борбата им за граждански права и свободи в техните страни. И нерядко успяват благодарение на тази вътрешна подкрепа. Ако САЩ бъдат изместени като световен лидер от Китай, който е символ на погазването и ликвидирането на гражданските права и свободи, накъде е логично да се очаква да тръгне светът? Например собствената ни държава, която и да е тя? Когато гражданите в нея се обезнадеждят в борбата си, а властниците онаглеят?...

Такива ми ти рошави размисли...

 

Oще: бедни  богати  данъци  икономика  сащ  средна класа 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.08.2010, 10:12

25 Hristo Nikolov | 27.03.201311:59

Нещо по средата се уморих да го чета, но ще се постарая при повечко свободно време.
А иначе, тезата просто не е вярна. Проблема на американската икономика, и на европейската икономика, и изобщо - на цялата "западна" пазарна икономика се нарича КИТАЙ.
Китай няма пазарна икономика (както между впрочем и някои други азиатски полу- тоталитарни държави), а търговските взаимоотношения със страна, която има силна НЕпазарна икономика размазват пазарните принципи, на които се градят западните икономики. Защото трудът е стока и свободното формиране на цената на тази стока има изключително голямо значение за функционирането на пазарната икономика. А когато на 1 млрд. китайци "отгоре" им се казва на каква цена да си продават труда и "гък" не могат да кажат по въпроса, това унищожава понятието "пазарна икономика" в целият свят!
Така, че до времето на Рейгън нещата са се развивали добре не поради високите данъци, а поради липсата на Китай като вирус, който да разяжда световната икономика! А средна класа е имало, защото е имало висока заетост в заводи, работещи на територията на щатите, а не в далечния изток!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.02.2013, 12:30

24 Vladimir Karolev | 26.03.201319:22

Все си мисля, че след 24 години преход ще ни е дошъл акълът и ще сме се отказали от надеждите, че алтруистичният, честен и добронамерен депутат, който с радост ще работи за 300 лева в името на народа без да краде, ще ни спаси от злия частник, който иска само печалба. Нейсе Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

23 MacAllister | 08.09.201216:53

А защо не поставим въпроса малко по-различно? Ние българите много обичаме да виждаме в парите богатство, но те само косвено могат да бъдат такова, основната им роля е да бъдат свободно-течаща медия за размяна на договорености и ангажименти. Грубо казано кризите възникват, когато прекалено много хора започнат да възприемат парите като богатство (както ние го правим сега) и започнат да губят от поглед другата страна на монетата - свободата на договаряне. Вероятно и това е причината парите и някакви форми на частично свободен пазар да оцеляват толкова дълго, дори и във времена, когато това изглежда почти невъзможно (нашия социализъм би бил добър пример) - всичко това е като че ли просто потвърждение на прост принцип, че никой не може да управлява достатъчно добре обществото за дълго, ако се води от стремеж към богатство или власт. Да де, парите са и власт, докато има инерция, която да кара хората да ги възприемат по начина, по който те (парите) функционират в свободен пазар, те носят човешкото подчинение и ангажимент, но неотменно деградацията на основната им функция унищожава и илюзията за такава - хората са интертни, но всичко си има граници.

Не ми се задълбава в темата точно сега, но ако поне малко споделяте горното, не мислите ли, че основния механизъм за оправяне на ситуацията ще да е нещо, което стимулира правилните възприятия и подтиска деградивните? Някак си не мисля, че едно качване на данъците на богатите само по себе си може да реши проблема трайно. Дори времената, които сочи автора, носят жизненото семе на развалата в себе си (60-те години), а в по-старо време икономиката е била почти изцяло свързана с неотменимите нужди на болшинството субекти на пазара, докато днес е по-скоро обратното - много повече търговия на договорености става в сферата на нужди, които нито са насъщни, нито дори са обективни за повечето хора. Няма лошо, науката и технологията са се развили и сме надскочили екзистенц минимума. Все пак парадоксално оставяме твърде хора под него, увлечени в гоненето на химери - така е, не само, че не го отричам, но го и повтарям постоянно - не може да ни е пример страна оставила над 1/3 от населението си в бедствено състояние (малко под 20 милиона бездомници, десетки милиони живеещи в каравани, временни бараки, без постоянна работа ишансове за стабилизация и т.н.). Икономиката се е изродила до състояние, в което нуждите на търговците с влияние (т.е. финансови операции и корпоративни сделки) са поставени на първо място, забележете - търговията с влияние, а не факта, че са богати. Дори само да сравним внезапното забогатяване на няколко IT пионера преди 30 години с днешните масови богаташи, ще видим разлика от земята до небето - едните забогатяват от манията си по съзидание, но днешните забогатяват от манията си за богатство. Едните може и да пилеят пари, но и създават цели индустрии, другите дори и да харчат за "добро" винаги го правят така, че нарушават глобалния баланс...

Ами според мен, без да се задълбочаваме, чистия капитализъм е оная обществена атмосфера, в която организационните умения са най-ценентата стока, следвана от технологии и наука. Последните без организация могат да стигнат до някъде, но имат нужда от умение да обединиш ефективно много хора, за да стигнат наистина далече. Днес, обаче имаме мениджърска атмосфера, в която човека не значи нищо, напротив - считаните за добри менажери изкарват късосрочни печалби и ползват статистически подходи, без да си правят труда да вникват в технологията и дългосрочния смисъл на онова, което управляват. Днес акумулираната печалба е героя на деня, а не процеса, който я създава - той е средство, което просто може да се закупи от някъде. Всичко това обаче е игра с вярата на хората, вяра, която все още съществува заради традицията, заради навици създадени преди поколения. Утре, когато тя почне да се разпада днешните менажери ще останат с печалби, които не могат да инвестират, защото никой не цени вече онова, което те имат за инвестиране. Държавата следва хората, дори и когато някой се опитва да променя хората чрез нея, тя е по-скоро следствие и много рядко в точния момент с точното действие може да допринесе съществено за промяна. Истинския ни проблем е културата на недоузрели за заситен живот довчеращни селяни и работници и богаташи, които дори не си дават труда да бъдат диктатори, а камо ли пък ръководители на начинания в свободен пазар. Това, от което трябва да се отървем са борсите, може би някой ден отново трябва да се върнем към тях, но днес те са пространствтото, в което расте тумора убиващ капитализма, трябва да се отървем и от юридическите субекти, защото няма стабилен начин, по който можем да ги изравним с физическите. По-добре е човек да рискува повече, отколкото улеснения фалит да се превръща в начин на оцеляване на опасни за икономиката личности. Това ще ни забави, но ще ни и научи да живеем заради делата си, а не да гледами на делата си като средство за живеене - звучи странно, но вече не е 19-ти век, пазарът вече не е призван само да ни облич с два ката дрехи и обувки, това е само миниатюрна част от него и съответно ние самите трябва да преобърнем мисленето си - да печелим не заради някакъв алтернативен личен живот, а да посвещаваме личния си живот на делата си.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

22 pepe | 05.09.201213:44

@19 CrossFire
Така е, оптимизация е, но оптимизацията е точно за условията на непрекъсната експанзия. Оптимизацията винаги е за точно определени условия - малко е като с гигантските влечуги Усмивка - динозаврите, които са били най-специализирани и най-добре оптимизирани за точно определени условия са изчезнали като видове, докато други, по-зле приспособени, по слабо специализирани и по-малко оптимизирани видове са еволюирали или просто са оцелели /като крокодилите и костенурките/.
Вече са опитани доста "трикове" зада се поддържа експанзията, или поне усещането за такава - "финансиализацията" или финансовата "капитализация" и последващата "виртуализация" на парите под всякакви форми - това е опит за поддържане на развитието в определена посока - екпанзия - когато физическият свят налага своите ограничения се търсят пътища за заобикаляне на физическите закони и дори на пълно заобикаляне на самата /физическа/ реалност. Хубав опит между другото, бих казал дори красив, но все в същата линия.
Разбира се /както винаги/ ще има много "сили" - индивиди и организации, които ще твърдят, че това, което е било си е хубаво, просто защото е било хубаво досега и всичко е вървяло толкова добре /и за много от тях си е добре нещата да са си както преди/, самоче условията са се променили и времето на нещата "както са си били" е поизтекло. Отлагането на промените води само до засилване на катастрофите, които ще се случат - наместо плавен преход - Октомврийски революции, обезглавени монарси и разстреляни председатели... same old story.
За щастие човешкото общество се развива, -измите се определят в последствие, особено преходите между тях - при добър късмет Усмивка - при липса на такъв "катастрофите на прехода" се виждат най-добре в настоящето, но то май все така всъщност става - почти винаги промените са съпроводени със сериозни катастрофи, явно хората сме си такива - тъпи, но пък упорити Усмивка /и доста късогледи отгоре на това, което вероятно е причината за предните две/.
"Колелото на историята" очевидно ще се върти /независимо от твърденията на разни Димитровци и Фукуями/ докато има хора, които да пишат история.
И между другото роботите няма да променят съществено това - безспорно ще променят същността на "производителните сили", но те са само компонент, няма да променят същността. А "роботска революция" няма да има в скоро време - въпрос е на физически параметри, като количество ентропия, плътност на информацията, такива неща - по-скоро хората ще еволюират чрез технологиите - поне някой от тях.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

21 Frida | 05.09.201213:41

Боби, нали става въпрос за американската икономика? или пишем на гладен стомах - бентлита и ударен капиталистически труд? при затворена система няма начин да не настъпи деградация. само че има много светове за усвояване, много простор за експанзия, свързана с естествен риск. рискът е точката, в която се срещат моралът и печалбата. за някои тази точка е на много кратко разстояние и те си отиват млади и зелени. за други, като въпросния бъфет, хоризонтът е безкраен. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

20 Georgi Marinov | 05.09.201212:43

16CrossFire | 05.09.201210:20
Г-н Гачев, така и така сам си казахте, че не разбирате от икономика, тогава защо изписахте всичко това. По-добре да бяхте взели да прочетете на N. Gregory Mankiw - Macroeconomics. Без да искам да обиждам когото и да било, но съм забелязал, че колкото по-малко разбира човек от нещо, толкова повече бърза да просветли "глупаците" около него.

=========================================

Аз пък бих препоръчал "The Entropy Law and the Economic Process" на Georgescu-Roegen. Книги като тази може и да не са част от икномическия мейнстрийм, но за сметка на това не игнорират законите на физиката и съответно представляват реално познание, а не комбинация от вълшебни приказки и иделогическа пропаганда
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 10:20

19 CrossFire | 05.09.201212:40

pepe | 05.09.201212:00
Експанзия не е най-точната дума. По-скоро оптимизация. Дори и в един момент да се окаже че няма повече място за увеличаването добивите на суровини, технологичния прогрес (който също се води от желанието за оптимизация) винаги намира нов начин. В крайна сметка в капитализма, за който ти говориш, е заложена система за самоунищожение. Тя се достига в момента, в който нуждата от човешка намеса в производствения процес стане 0%. И накрая дивия капитализъм ще ни докара по ествествен път див комунизъм. Ah, the irony...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

18 Georgi Marinov | 05.09.201212:37

17pepe | 05.09.201212:00
Цялата работа е в това, че капитализма, особено "американския тип", е възникнал и еволюирал в условията на експанзия - евтини и достъпни ресурси в голямо количество, приток на евтина работна ръка... Ако се погледне европейската история - северните свободни градове, Ханза - експанзията в Източна Прусия, после географските открития, завладяването на Америките, колониалната система, Африка, Азия. Вечна борба за завладяване и доставка на още евтини ресурси /и евтина работна ръка по възможност/. Тъй като това са условията, при които е еволюирал капитализма, той е "оптимизиран" за тях. И е "unsustainable" в условията на липса на пространство за експанзия и евтини и дстъпни ресурси.

===============================================

Точно така. Че дерегулацията и ниските данъците за богатите са голя проблем си 100% вярно. Само че в основата на сегашната криза в сблъсъкът между икономическа система основана на вечен и безкраен експоненциален растеж и невъзможността за такъв растеж във крайна физическа система каквато е планетата ни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

17 pepe | 05.09.201212:00

Цялата работа е в това, че капитализма, особено "американския тип", е възникнал и еволюирал в условията на експанзия - евтини и достъпни ресурси в голямо количество, приток на евтина работна ръка... Ако се погледне европейската история - северните свободни градове, Ханза - експанзията в Източна Прусия, после географските открития, завладяването на Америките, колониалната система, Африка, Азия. Вечна борба за завладяване и доставка на още евтини ресурси /и евтина работна ръка по възможност/. Тъй като това са условията, при които е еволюирал капитализма, той е "оптимизиран" за тях. И е "unsustainable" в условията на липса на пространство за експанзия и евтини и дстъпни ресурси.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 10:20

16 CrossFire | 05.09.201210:20

Г-н Гачев, така и така сам си казахте, че не разбирате от икономика, тогава защо изписахте всичко това. По-добре да бяхте взели да прочетете на N. Gregory Mankiw - Macroeconomics. Без да искам да обиждам когото и да било, но съм забелязал, че колкото по-малко разбира човек от нещо, толкова повече бърза да просветли "глупаците" около него.
   

оценка

+0 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.