С бели кахъри и изтъркани дънки | webcafe.bg
Webcafe

С бели кахъри и изтъркани дънки

Драгомир СимеоновДраго Симеонов
10.02.2019, 12:59 (обновена 12.02.2019, 17:48)

1 от 2 снимки Назад Напред

оня, дето не го трият

Лиъм е чудесен актьор, спаси доста евреи в „Списъка на Шиндлер“, което си беше черно-бял филм, за да сме наясно кой от кои е. После спаси дъщеря си в „Твърде лично“, дъщеря си и жена си в „Твърде лично 2“, жена му даде фира, но дъщеря му беше спасена и в „Твърде лично 3“. Справедлив човек трябва да е Лиъм, твърде лично ги приема спасяванията, да не говорим, че доста мъжествена трета младост кара. Съвсем разбираемо е, че преди години е искал да отмъсти и за изнасилването на своя близка приятелка. Кога и как се е случило това и дали изобщо – вече е късно да се проверява. Нападнаха го лошите, насметоха го и настанаха черни дни за героя. Сега пак ще трябва да се спасява. Добре че ние сме тук, белите конници на политкоректния Апокалипсис.

Бая расово напрежение ни се събра тези дни. Не става дума за Каракачанов и стратегията му. Там само побелелите му коалиционни партньори се възбудиха. Започне ли едновременно да се говори за цигани и роми, значи идват избори; тая двойна риторика винаги се пази черни дни.

Лиъм Нийсън обаче го загази, понеже искал да мъсти на „черно копеле", а и Адидас изтеглили някакви бели чепици заради расизъм и ние веднага се размърдахме, защото така не бива.

Да обвиниш бели маратонки в расизъм, е толкова нелепо, че чак става за тема на сутрешен блок.

Маратонки?! Утре какво ще е - бялото вино, бялата роза, белия дроб, бельото?

Може би бельото не беше съвсем добър пример, конкретно в нашия случай. Но така де, ако белият цвят вече е расизъм, то нещата стават толкова лесни за интерпретация. Какво ли ще кажат сега RUN DMC с техните бели адидаски навремето? Това бяха едни рапъри, преди хип-хоп наградите да станат неотличими от гей прайда.

Ние, понеже сме справедливи като Нийсън и имахме най-малко едни бели адидаски още по времето на соца, се юрнахме да браним расата, към която по случайност принадлежим. Иначе леденото хоро ни се струва тъпотия, ама можем да му се назландисваме, понеже си е наше. Тук по-сериозни неща ни изглеждат заложени, а геополитиката винаги ни е привличала като мухи на... по-добре да кажем мед.

Обаче темата за расизма по нашите ширини е такъв малоумен кликбейт, че Ванга и нейните предсказания за разпада на НАТО са направо дисертация.

Всъщност така се става расист – с полвинчата информация отвъд Океана, която да те нахъса. Така се гласува и за Обединените патриоти, но това е съвсем различна тема. Да не я отваряме, сега дискутираме света, не нашата си паничка.

Дайте да разплетем най-напред това с маратонките. Значи, вие мислите, че Адидас си правят белите гуменетки като невинни овчици, а легионът на мрака най-после се светна, че може да ги захапе по тая линия. Малко по-различна е ситуацията. Адидас са концерн, който търси преди всичко печалба и чак после останалото.

Затова когато пускат новия си модел маратонки, обвързват премиерата им с текущия т.нар. Месец за почит към историята на чернокожите. Разбираемо е, черните братя също са си съвсем спонтанни клиенти. И брандовете "умират" да засвидетелстват уважение към историята на афроамериканците, просто маркетинг отделите им не схващат как.

И така - серията, насочена почти изцяло към тъмнокожите клиенти, е наречена "Uncaged" ("освободени от клетката"). Един от моделите е чисто бял и изцяло памучен, аll white / cotton - всичко това доведе до асоциации с робството, памуковите плантации, расовата сегрегация и т.н. И когато този и онзи измрънка из интернет, фирмата побърза да не дразни допълнително афроамериканските си потребители и изтегли серията от пазара.

И стана тя каквато стана. Една недомислена маркетингова стратегия се оказа гаф.

Вие сте забравили, но през 2012 година, когато времената бяха други, те пак спряха продажбата на обувки - Adidas JS Roundhouse със стилизирани пранги. Да се обидиш, в случая не е напълно нелогично. И ние скачаме редовно за подобни казуси. Представете си да решат от фирмата да отпразнуват Освобождението ни със серия червени спортни фесове.

Та като отворихме дума за тъпи реклами: Лиъм Нийсън също изтресе наивното си признание (че някога е желал да отмъсти на произволно "черно копеле" заради изнасилването на своя близка) като част от промотирането на новия си филм. Никой насила не го е карал да се обяснява как обикалял улиците преди години като назлобен мачо. Изнасилвачът на приятелката му сигурно не е висял да го чака. Обаче нали темата на филма му "Cold Pursuit" (както и на още три преди него) е отмъщение - трябва да се покаже, че това не е само роля, а вътрешна нагласа.

Преосмислил си един вид отношението към мъстта вече, за разлика от това към тъпите роли.

Актьори, какво да ги правиш. Не се ли научихте, че репликите остават в главата на публиката, уж имахте набор от много специфични умения.

Откакто сме в социалните мрежи и всяко мнение изглежда като експертиза, светът очевидно стана твърде чувствителен към рекламите. А и те вече държат да ни учат на политически адженди и лайфстайл от друго ниво, все едно не става дума за обикновени продукти. Питайте Жилет, ако не вярвате. Ножчета, обувки, филми - дебатираме като обезумели за глупости, които сами си превръщаме в приоритети, точно защото ги дебатираме. Пазарният шамар не е чак толкова лошо нещо, когато рекламистите са тъпанари.

Та мисълта ми е - не се връзвайте и вие чак толкова на рекламите на расизъм, които използват нечие мрънкане, за да го превърнат в голямо нещо. Че всички изглеждаме като тия бели маратонки на Адидас - уж някаква дълбока психологическа нагласа държим да докоснем, а всъщност сме само синтетика и подметки.

Oще: драго симеонов  маркетинг  обществено мнение  расизъм  реклама  социални мрежи 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.